РЕШЕНИЕ

№ ………….
Добрич, 04.07.
2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


              
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, І касационен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА Г.

                                                                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря С.К. и с участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от председателя касационно административно наказателно дело № 203/2016 год.

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1077/16.05.2016 г. на “Роси Ержи” ЕOОД, със седалище и адрес на управление: гр. Шабла, ул. “Слънчев бряг” № 21, с управител М.К.С., подадена чрез адв. С.В., ВАК срещу Решение № 27 от 29.03.2016 год. по нахд № 271/ 2015 год. на КРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 166780/15.10.2015 год., издадено от зам. директор на ТД на НАП Варна, с което на  “Роси Ержи” ЕOОД, ЕИК 124652987, със седалище и адрес на управление: гр. Шабла, ул. “Слънчев бряг” № 21, с управител М.К.С. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 13. 12. 2006 г. на Министерство на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение, респ. отмяна на наказателното постановление /НП/. Счита, че административнонаказващият орган не е представил доказателства, че дружеството е стопанисвало търговския обект. Оспорва обстоятелството, че лицето, записано като присъстващ, приел плащането, е лице, в чиито трудови задължения не е вменено задължение да събира средства от извършена услуга за ползване на шезлонги и чадър. Прилага към жалбата трудов договор на лицето Р.Г.Щ. в подкрепа на твърдението, че лицето е с друго работно място, различно от процесния търговски обект. Настоява, че в обжалваното решение е указано, че се касае до АУАН, съставен срещу две различни фирми, поради което е нарушено правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. С. В., който поддържа жалбата и обръща внимание, че от представения договор за наем се установява, че наказаното лице не е стопанисвало процесния обект, поради което неправилно е наказано.

         Ответникът по жалбата – ТД на НАП Варна, офис Добрич, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Желязков, който оспорва жалбата и настоява за нейното отхвърляне и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

         Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

         За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 218 АПК, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от “Роси Ержи” ЕOОД, със седалище и адрес на управление: гр. Шабла, ул. “Слънчев бряг” № 21, подадена чрез управителя М.К.С., срещу Наказателно постановление № 166780/15.10.2015 год., издадено от зам. директор на ТД на НАП Варна, с което на  “Роси Ержи” ЕOОД, ЕИК 124652987, със седалище и адрес на управление: гр. Шабла, ул. “Слънчев бряг” № 21, с управител М.К.С. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за това че при извършена оперативна проверка на 26.08.2015 год., обективирана в ПИП № 0198937/26.08.2015 г. на търговски обект – плаж къмпинг “Добруджа”, част 4, находящ се в гр. Шабла, къмпинг “Добруджа” и стопанисван от търговеца, е установено, че обектът е плажна ивица, находяща се на централен плаж – къмпинг “Добруджа” с разположени 12 бр. чадъри и 18 бр. шезлонги. Обявени цени на продаваните услуги – шезлонг – 5.00 лв.; чадър – 5.00 лв.наличен 1 бр. ЕКАФП – модел А-100, който има изградена дистанционна връзка с НАП – потвърждение № 3655708, който в момента на проверката работи. Съгласно отпечатания от ФУ междинен дневен финансов отчет регистрираният оборот от продажби е в размер на 15.00 лв. Няма регистрирани суми чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени”. В книгата за дневните финансови отчети няма записвания за 26.08.2015 г. Установена касова наличност чрез изброяване в размер на 45.00 лв. Разлика в размер на 30.00 лв. Административнонаказващият орган сочи, че дружеството е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект, като не е изпълнило задължението си да издаде фискални касови бележки за сумата от 30.00 лв. за 26.08.2015 г. 

В НП е указано, че нарушението е за първи път, цитирани са и доказателствата, от които се установява. В НП е посочено, че срещу АУАН не е депозирано писмено възражение по реда и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбата пред КРС е бланкетна. Липсват конкретни доводи за незаконосъобразност на НП. Пред РС по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан св. Щ. Настоява се за отмяна на НП.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца, като този му извод се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Счел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП на това основание. Изтъкнал е, че не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е доказано, като указва, че в съдебно заседание от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в протокола за проверка, в АУАН и НП. Изложил е мотиви защо счита, че случаят не може да се приеме за маловажен.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на КРС за основателно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС и аналогичния му чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 06 год. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки и услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Самият представляващ не оспорва факта, че не е издал касова бележка за извършена продажба. Твърди, че не е стопанисвал обекта, като представя договор за наем с МРРБ с дата на влизане в сила от 01.01.2016 г. Този договор обаче не опровергава стопанисването на обекта и може да бъде само основание за претенция спрямо жалбоподателя от страна на министерството, ако наистина стопанисването е било отдадено едва от следващата сключването на договора година. Представя трудов договор за лицето, присъствало при проверката, че изпълнява длъжност, различна от касиране приходите от плажа. Самото лице обаче – св. Щ. в съдебно заседание изрично заявява, че освен длъжността в ресторант “Тополи” е събирало и таксите за ползване на плажа. Дали това е редно е предмет на проверка от страна на Инспекция по труда. От значение в случая е дневният финансов отчет, в който изрично е заложено наименованието на конкретния търговски обект, което е безспорно доказателство, че дружеството събира такси за този плаж, както и сумата, отразена за деня. Респективно намерената в касата сума в повече. Лицето, присъствало при проверката, обяснява наличието на по-голяма сума с обстоятелството, че е сложило и свои пари в касата. Не оспорва,че не е отразило това в касовата книга. Последното допълва фактическата обстановка. В касационната жалба доводите за незаконосъобразност на решението са единствено свързани с договора за наем /обсъдени по-горе/, длъжността на работника /също обсъдено/ и факта, че КРС в решението е вписал, че св. Атанасов е съставил АУАН срещу наказаното дружество  със съответен ЕИК, след което, очевидно по невнимание, е изписал име и ЕИК и на друга фирма. Тази техническа грешка по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя, тъй като в АУАН липсва име на друга фирма. В НП също липсва. Нарушението, мястото, времето и извършителят са ясно и точно установени и посочени. В този смисъл оплакванията са неоснователни и необосновани.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. В този смисъл липсват такива, които да налагат отмяната на съдебното решение.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

         Предвид изложеното, съдебното решение на КРС следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

Воден от горното, Добричкият административен съд, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 29.03.2016 год. по нахд № 271/ 2015 год. на КРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 166780/15.10.2015 год., издадено от зам. директор на ТД на НАП Варна  

         Решението е окончателно.    

        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                          

                                                                      2.