Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………/12.07.2016г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА 

                                                                                                НЕЛИ КАМЕНСКА

           

При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря И.Д. разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.х.д. № 196/2016год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от С.П.Н. ЕГН ********* *** срещу решение № 47/07.04.2016г. по нахд № 31/2016год. по описа на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 294/2015 от 22.12.2015год. на началника на Митница - Варна, с което на жалбоподателя, на основание чл.123, ал.6, във вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а именно: 50 броя запечатани кутии с надписи “LEADER”, с по 20 къса цигари в кутия, общо 1000 къса, без акцизни бандероли и с надписи върху кутиите “Duty Free Sales Only”. В жалбата се излагат доводи за немотивираност, неправилност и необоснованост на решението на БРС и се иска то да бъде отменено. Не се споделят изводите на съда, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, както и че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Твърди се, че съдът не е изяснил обективната истина и не е обсъдил възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и на процедурата по събиране на доказателства. Счита се, че формата на изпълнителното деяние е пренасяне на акцизни стоки (тютюневи изделия) с надпис DUTY FREE, а не държане, както неправилно са приели наказващият орган и съдът. Оспорва се, че е налице субективният елемент от състава на нарушението, като се твърди, че съдът не е изяснил обстоятелството дали жалбоподателят е знаел, че пренася цигари с надпис DUTY FREE, а не просто цигари. Твърди се също, че съдът не е изложил мотиви за това защо счита, че случаят не е маловажен, както и че неправилно е отхвърлил доводите на жалбоподателя за несъразмерност и прекомерност на наложената глоба. На последно място се сочи, че съдът се е произнесъл по една несъществуваща санкция, тъй като в диспозитивната част на решението е посочено, че се потвърждава НП, с което е наложена имуществена санкция, а не глоба, която е законоустановеното административно наказание за физически лица. Счита се, че това нарушение е съществено и не може да бъде санирано в касационното производство, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя. Обобщени възраженията се свеждат до неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Твърди, че не са налице визираните в жалбата основания за отмяна на решението. 

Прокурорът при ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на БРС следва да бъде оставено в сила. 

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд в град Балчик е бил сезиран с жалба от С.П.Н. против наказателно постановление № 294/2015 от 22.12.2015год. на началника на Митница - Варна, с което на жалбоподателя, на основание на чл.123, ал.6, във вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението, а именно: 50 броя кутии с цигари без акцизни бандероли и с надписи върху кутиите “Duty Free Sales Only”. За да го потвърди, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.10.2015г. в град Балчик, на ул. “Ивайло” срещу дом № 31 служители на РУ – МВР – Балчик са извършили проверка на касатора Н., живущ ***. При проверката били открити 50 броя запечатани кутии, без акцизни бандероли с надписи “Duty Free Sales Only”. Н. бил отведен в полицейското управление, където дал обяснения, че е закупил цигарите от пазара в град Добрич за сумата от 147 лева, след което с такси се прибрал в град Балчик. С протокол за доброволно предаване от 31.10.2015г. Н. е предал намерените у него цигари. По повод на извършената полицейска проверка е била образувана прокурорска преписка по описа на РП – Балчик. С прокурорско постановление от 05.11.2015г. е било отказано образуване на наказателно производство за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като преписката е била прекратена и е била изпратена заедно с цигарите на Митница – Варна за преценка с оглед налагане на административно наказание по ЗАДС. Именно по повод на това постановление е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 237/20.11.2015г., въз основа на който е било издадено и обжалваното НП. Възприемайки изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, съдът е приел, че Н. е извършил административно нарушение съгласно чл.123, ал.6 от ЗАДС, изразяващо се в държане на тютюневи изделия с надпис “Duty Free Sales Only”. Изложил е съображения, че административнонаказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението и законосъобразно е санкционирал дееца с глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС. Посочил е, че формата на изпълнителното деяние е държане, а не пренасяне на акцизни стоки с надпис DUTY FREE, както неоснователно е твърдял жалбоподателят. Изключил е приложението на чл.28 от ЗАНН, като се е позовал на специалната разпоредба на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. По отношение на наложеното наказание е счел, че то е правилно и справедливо предвид неговия минимален размер. Най-после е преценил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, поради което го е потвърдил изцяло.

Настоящият състав възприема становището на въззивния съд.

Балчишкият районен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. При извършената служебна проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. В хода на съдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства, като районният съд правилно ги е преценил и възприетата от него фактическа обстановка се явява безспорно установена. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност на решението. 

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изяснил какво точно е нарушението, къде е извършено и по какъв начин е станало. По делото е безспорно установено, а и жалбоподателят не е отрекъл изобщо, че при извършена полицейска проверка у него са открити 50 броя кутии с цигари, необлепени с акцизни бандероли и с надписи на кутиите “Duty Free Sales Only”. Разпоредбата на чл.123, ал.6 от ЗАДС санкционира държането на акцизни стоки (тютюневи изделия) с надписи DUTY FREE с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. - за ФЛ, и не по-малко от 4000 лв. - за ЮЛ и ЕТ. Ето защо, фактът, че акцизните стоки са открити лично у жалбоподателя е достатъчен, за да обоснове административнонаказателната му отговорност по този текст. Без правно значение за спора е откъде Н. е купил цигарите, за кого и с каква цел ги е купил, защото това няма отношение към въпроса кой упражнява пряката фактическа власт върху акцизните стоки. След като тютюневите изделия са намерени в негово държане, то правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел, че той е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.6 от ЗАДС, изразяващо се в държане на акцизни стоки с надписи, съдържащи думите DUTY FREE. Обстоятелството, че касаторът е носил цигарите в себе си не променя факта на държането им от негова страна и не обуславя извод, че е налице пренасяне, а не държане на акцизни стоки. Държането е установяване на фактическа власт върху вещта и след като цигарите са открити у него, то презумптивно се приема, че именно той е осъществявал държането върху тях, както правилно е приел и районният съд. Освен това касаторът сам е признал в писмените си обяснения пред полицейските органи, че лично той е закупил цигарите и ги е носил в черен найлонов чувал по време на проверката, поради което възраженията му за несъставомерност на деянието от обективна страна са само израз на защитна позиция и не се подкрепят от данните по делото. Като израз на защитна позиция следва да се определи и възражението му, че в съдебното производство не било изяснено дали той е знаел, че пренася цигари с надпис DUTY FREE, а не просто цигари без бандерол, което изключвало съставомерността на деянието поради липса на субективния елемент от състава на нарушението. Както при съставяне на АУАН, така и при извършване на полицейската проверка касаторът не е възразил, че не е знаел какви стоки държи в себе си, а и самото му поведение при закупуване на цигарите не е просто индиция, а косвено доказателство за пълното съзнание на дееца какво извършва.

Неоснователно е и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, тъй като според показанията на актосъставителя Н. бил неграмотен, а му били връчени за подпис документи, чийто текст той не можел да прочете. Преди всичко никъде в показанията на актосъставителя не се съдържат категорични сведения, че Н. е неграмотен. От друга страна, част от описаните в жалбата документи като протокола за доброволно предаване на цигарите и писмени обяснения, взети в полицията, предхождат образуването на административнонаказателното производство и не са част от административнонаказателната преписка. Освен това от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН преди предявяването му в присъствието на упълномощено от него лице, което също му е прочело акта, поради което няма съмнения, че е разбрал в какво точно го обвиняват.                      

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид на специалната разпоредба на чл.126б от ЗАДС, която изключва приложението на общия закон. Мотивите на районния съд в тази насока са правилни и обосновани и не е необходимо да бъдат повтаряни в настоящото съдебно решение. Правилно е и становището на съда за неприложимост на чл.126б от ЗАДС, тъй като ал.2 на същия текст изключва наличието на маловажност с оглед на стойността на двойния размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, който надхвърля многократно визирания в закона минимален размер от 50 лева. Фактът, че наложената глоба надвишава значително двойният размер на дължимия акциз е въпрос на законодателно решение и от него не могат да се извличат аргументи за маловажност на деянието, нито за прекомерност на наказанието. Наказанието е определено в рамките на законоустановения минимум, поради което е справедливо по размер, както правилно е преценил и районният съд.    

Неоснователен е и касационният довод, че районният съд се е произнесъл по една несъществуваща санкция, което е абсолютно основание за отмяна на решението. Вярно е, че в диспозитива на решението е посочено, че се потвърждава НП, с което е наложена имуществена санкция, а не глоба, която е действително наложеното административно наказание, но това не е съществен недостатък на решението, водещ до неговата отмяна. Касае се за явна фактическа грешка в резолютивната част на решението, която не променя предмета на произнасяне, тъй като съдът е потвърдил точно това НП, което е било предмет на обжалване пред него. Освен това обжалваният акт се индивидиализира с номер, дата и автор и грешките при възпроизвеждането на съдържанието му не влекат порочност на решението, след като идентифициращите го белези са правилно изписани в диспозитива на съда.              

С оглед на гореизложеното, административният съд счита, че решението на районния съд не страда от визираните в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на решението съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират нарушения, водещи до неговата нищожност, недопустимост или неправилност. Решението е постановено от законен състав, при надлежно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Добричкият административен съд

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47/07.04.2016г. по нахд № 31/2016год. по описа на Балчишкия районен съд.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                   2.