Р Е Ш Е Н И Е

 

265

 гр. Добрич, 09.08.2016 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Добрич, в публично съдебно заседание  на четиринадесети юли  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 193/2016 г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

          Образувано е по жалба от К.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 6 / 15.04. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич,с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане  № **********/09.03.2016г.  на Ръководителя    “Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ, гр. Добрич за отказ да му бъде изменената личната  пенсия за инвалидност поради общо заболяване от минимален в действителен размер.

          В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Възразява се срещу мотива за отказа,че като самоосигуряващо се лице, не е внесъл дължими осигурителни вноски за посочени конкретно периоди, поради което не може да му се определи  индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в реален (действителен) размер. Настоява се,че за да бъде изчислена пенсията му в действителен размер е необходим само доходът му върху, който са внесени осигурителните вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997г., по негов избор и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.Върху този доход трябва да бъде изчислен и индивидуалният за определяне размера на пенсията му.Този мотив на пенсионния орган противоречи на Закона. Обстоятелството,че за определен период не са внесени осигурителни вноски, според жалбоподателя,не дава право на пенсионния орган да го лиши от правото да му бъде определен индивидуалния коефициент,респективно действителния размер на пенсията му.Твърди се,че от 2000 до 2015г. включително, е налице осигуряване по трудово правоотношение,предвид което за посочените от органа периоди жалбоподателят е придобил осигурителен стаж.Вноските които според органа са дължими, са дължими и следва да бъдат внасяни само при положение, че жалбоподателят е упражнявал дейност като едноличен търговец.Особено се набляга на това,че през периода от 2000 до 2010г. жалбоподателят не е упражнявал такава дейност.Предвид започването на работа по трудово правоотношение през 2000г. подал заявление(декларация),че няма да упражнява дейност като едноличен търговец.  Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от  П. и адв. М.Г.. 

          Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ-Добрич, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и хода по същество,изразява становище,че жалбата  е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          След цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          По заявление от 15.12.2015г. и навършена възраст 68г. и 3 м., на К.Р.П., с разпореждане № **********от 30.12.2015г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер,до определяне на размера й по реда на КСО. С разпореждане от 09.03.2016г. на П. е отказано да му бъде изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в действителния й размер тъй като е установено,че като едноличен търговец на ЕТ “Дизарх” гр.Добрич,лицето е упражнявало дейност от 01.01.2000г. до 31.12. 2010г. Дължимите вноски за ДОО за 2000,2001, 2002,2003, 2005, 2006, 2007, 2009 и 2010г. не са внесени. Разпореждането е  обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Добрич.Жалбата съдържа съображения, идентични с жалбата до съда,като особено се набляга,че през периода от 2000г. до 2010г., П. не е   упражнявал дейност като едноличен търговец,за което се твърди  в разпореждането. Жалбата е разгледана,но е отхвърлена с Решение № 6/15.04. 2016г. В решението се сочи, че мотивите в разпореждането са правилни, като се цитира констативен протокол №КВ-5-24-00111473/19.02.2016г на старши инспектор по осигуряването съгласно който, лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице-ЕТ ”Дизарх” гр.Добрич,поради което е подлежал на задължително осигуряване по реда на чл.4,ал.3,т.2 от КСО, като осигурителните вноски са дължими,но не са внесени. В мотивите на решението е цитиран и чл.70 КСО съгласно който,за да се определи действителния размер на пенсията  е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход но лицето. Цитирана също разпоредбата на чл.41,ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж  съгласно която, осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка,в която се посочва времето,през което лицата са осигурявани и доходът,върху който са внесени осигурителните вноски. Осигурителната книжка следва да е надлежно оформена и заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ.Поради неплащане на осигурителните вноски осигурителната книжка на  П. не е заверена за осигурителен стаж и доход. Липсата на данни за надлежно внесени  осигурителни вноски и заверен осигурителен стаж за периода след 01.01.1997г до пенсионирането на П.,свързан с дейността му като едноличен търговец за сочения период, прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията.

          Срещу това решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане е сезиран административния съд. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.        

          Спорът по делото е дали жалбоподателят дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за сочените периоди и ако дължи,то може ли без внасянето им, да му се определи индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията.

          По делото е представен опис на осигурителния стаж на К.П. л.9 и 10 от делото съгласно който, осигурителният му стаж,превърнат в ІІІ категория е 38г.11м.20д .На П. е признато правото му на пенсия по чл.74,ал.1 от КСО.  В описа е включен само стаж по трудово правоотношение.Представен е и Констативен протокол №КВ-5-24-00111473/19.02.2016г на старши инспектор по осигуряването, на информацията от който се позовава Директорът на ТП на НОИ Добрич.Протоколът обективира установеното при проверка на разходите на ДОО на ЕТ”Дизарх”. Фирмата е регистрирана през 1990г.Осигурителят не е регистриран и няма извършвани ревизии от НОИ, предвид  което не може да се прецени началната дата на упражняване на дейност, ако е за периода преди 01. 01. 2000г.,тъй като не се подават ГДД по ч.41 от ЗОДФЛ.  В протокола се казва още,че с оглед изясняване на осигурителния стаж и доход от дейността като самоосигуряващо се лице, е поискана информация от масивите на НОИ, която е предоставена с писмо вх. № 2112-24-302-13/18.02. 2016г. Освен декларираните доходи по трудови правоотношения са обявени доходи от дейности като самоосигуряващо се лице. Дължими суми са внесени единствено за 2004г. и за 2008г.

          Съдът е задължил ответника да представи горецитираното писмо от което се установява,че К.Р.П. е подавал ГДД, с посочени номера за 2005, 2007г. и 2009г. Доходите за 2005 и 2007г. са от дейности като художник,а от 2009г. като преподавател в Младежки дом. В качеството на ЕТ “Екзарх” липсва информация. С оглед твърдението на жалбоподателя,че през 2000г. е подал декларация за прекратяване на дейност като самоосигуряващо се лице, по делото е представено и писмо от ТД на НАП офис Добрич според което, декларация за започване/прекратяване на дейност като самоосигуряващо се лице до 2005г. се подава в НОИ.Съобразно номенклатурата на делата,образувани от дейността на ЦУ на НАП и нейните териториални дирекции,одобрена от Изп.директор на НАП, срокът за съхранение на такава Справка-декларация на хартиен и електронен носител е 10г. Относно дейността на П. в качеството му на ЕТ “Дизарх” липсват данни за декларирани доходи. Следователно, твърдението на АО,че П. в качеството му на едноличен търговец дължи осигурителни вноски, които не са внесени, е по предположение.Жалбоподателят не спори,че е подавал ГДД, но причината за това е,че е реализирал доходи освен от трудови правоотношения и от упражняване на свободна професия,но не и като едноличен търговец. При положение,че жалбоподателят има необходимия осигурителен стаж и навършена възраст за отпускане на заявената от него пенсия,и това право му е признато,недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за твърдян от административния орган осигурителен доход за сочен от него период.Ако  лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както се твърди, и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да ги съберат по принудителен ред, но не да отказват определяне на действителния размер на пенсията.

          Както вече се установи, на К.П. е признато правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, предвид неговата възраст и безспорно установения осигурителен стаж. При това положение  няма пречка да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и съответно реалния размер на пенсията му съобразно зачетените му от пенсионния орган осигурителен стаж и доход.

          Предвид изложеното,оспорваното Решение №6 /15.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич,с което е отхвърлена жалбата на К.Р.П. , срещу разпореждане  № **********  от 09.03.2016г.  на Ръководителя    “ПО” при ТП на НОИ гр. Добрич, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Същото е незаконосъобразно, предвид което следва да бъде отменено, а преписката  да  бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията в настоящите мотиви .

          С оглед изхода по делото,както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, подателят на жалбата има право на сторените разноски в размер на 420 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

          Водим от горното, след проверка по реда на чл.168 от АПК и  на основание чл.172,ал.2,пр.второ и чл.173,ал.2 от АПК   

          Административен съд Добрич

 

 

Р     Е     Ш    И:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 6 / 15.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич,с което е отхвърлена жалбата на К.Р.П., ЕГН **********, срещу разпореждане  №**********/09.03.2016г.  на Ръководителя “Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ, гр. Добрич за отказ да му бъде изменената личната  пенсия за инвалидност поради общо заболяване от минимален в действителен размер.

          ВРЪЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ гр. Добрич за постановяване на ново решение, при спазване на указанията в настоящите мотиви.

          ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Добрич да заплати на К.Р.П., ЕГН ********** ***, сума в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН    СЪДИЯ: