Р  Е Ш Е Н И Е

 

№242

гр.Добрич, 15.07.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично съдебно  заседание на шестнадесети юни  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА
         

при участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя административно дело № 167 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано в изпълнение на решение № 4470/14.04. 2016г. на ВАС-ІІ отделение, с което е отменено решение по адм.д.№ 92/15 на АС – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане.

          Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията и е по жалба на Й.К.Д. ***,срещу заповед № 1297 от 10.12.2014г. на Кмета на Община град Добрич, с която е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж “Гараж” със застроена площ от 25 кв.м., изграден в УПИ V-1832- “за ОДО”, кв.1192 по действащия ПУП-ПРЗ на ж.к. “Север-І” гр. Добрич.

          Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна. Изразява се становище, че не отговаря по форма на изискванията на закона, че са допуснати множество пороци при издаването й, че липсват задължителните фактически и правни основания за издаването й. Настоява се, че строежът е търпим и в тази връзка се оспорва становището на главния архитект на общината, че гаражът не е търпим строеж по см на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Твърди се още, че по преписка с рег. № 94-00-139/10.07.2012г. Началника на  РО “НСК” гр.Добрич е изразил противното становище т.е., че процесният обект е търпим строеж и спрямо него не могат да се предприемат действия по премахването му.Настоява се,че през 1983г. Гл.  архитект на ОНС гр.Толбухин е издал разрешение за поставяне на временен гараж в дворно място, държавна собственост, актувано с акт № 2013/1969г. Иска се от съда, да отмени заповедта на Кмета на Община гр.Добрич.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Д. и адв.ххххххх.Претендират се разноски.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт ххххххх, която оспорва жалбата.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          Управителят на “ххххххх”ЕООД гр. Добрич инж.ххххххх е подала до Кмета на община град Добрич жалба,рег. № 94К-00-241/ 14.05.2010г. в която се твърди,че в имота на дружеството са поставени незаконно два сглобяеми гаража на лицата ххххххх и  Й.К..Моли се за намесата на Кмета, гаражите да бъдат премахнати. На 15.06.2010г. Кметът на общината е уведомил жалбоподателя,че е извършена проверка на място при която е установено,че в североизточната част на имота,без правно основание са разположени 2бр. паянтови сглобяеми гаража. На техните собственици са дадени предписания за доброволно премахване на гаражите в срок до 06.2010г.(л.66,67 д.192/15) . На 29.05.2012г., с рег. № 94-00-139 до община гр.Добрич е подадена жалба от Началника на СГКК – Добрич и Управителя на “хххххххЕООД- Добрич, собственици на УПИ V-1832, КВ.1192 по плана на ж.к.”Север І” на гр.Добрич (л.44,адм.д.192/15). Жалбоподателите твърдят,че в имота им,без тяхно съгласие и разрешение е монтиран метален гараж от Й.К.. Въпреки многократните разговори и предупреждения,същият отказва да вдигне доброволно гаража, с което възпрепятства инвестиционните им намерения. 

          На 06.07.2012г. ,служители на общината извършват проверка на място и установяват строеж “Гараж”,със застроена 15 кв.м.Строежът е изпълнен по стопански начин от Й.К.Д.. Установени са бетонова настилка; метална конструкция-колонки,надлъжни и напречни греди; покрив-LT ламарина;монтирана метална дограма. Гаражът е построен в чужда собственост, за него не са представени строителни книжа и е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия за имота ПУП.За установеното от проверката е съставен констативен протокол №6/06.07.12г. в който е отбелязано,че са нарушени разпоредбите на чл.137,ал.3 и чл.148,ал.1 от ЗУТ и предвид установените нарушения, протокола следва да се изпрати на Началника на Регионален отдел “НСК” Добрич,при РДНСК Североизточен район за образуване на производство по реда на чл.225,ал.1 от ЗУТ. За съставения протокол и изпращането му на РО “НСК” Добрич, жалбоподателите са уведомени от Кмета с писмо рег.№14-00-139-Н2/10.07.2012г.  (л.60-62 и л.56 от д.192/15).По повод подадената жалба между страните е осъществена  кореспонденция както следва:

          1. На 16.01.2013г., Управителят на “ххххххх” ЕООД Добрич, изпраща писмо до Кмета на общината, в което се казва,че  с жалба рег. № 94-00-139/29.05.2012г. е поискано съдействие за премахване на незаконно построен гараж в имота на дружеството от Й.К..Цитираната жалба се предхожда от друга такава,подадена от Управителя, на която с писмо № 94К-00-24/15.06.2010г. е отговорено от Кмета,че на собствениците на монтираните в имота два броя чужди гаражи са дадени предписания за доброволно премахване до 28.06.2010г. В писмото се казва още,че дадените предписания са изпълнени само от единият собственик.Другият собственик не предприема действия, което налага подаване на втора жалба.По нея е получено писмо №94-00-139Н2/ 10. 07.2012г.С него жалбоподателите по втората жалба са уведомени за протокол №6 и изпращането му на РО “ТСК” Добрич при РДНСК-СИР.Към момента-16.01.2013г. няма резултат по подадените две жалби и няма информация докъде е стигнала процедурата по премахване на незаконния гараж Последвал е отговор  с рег.№70-00-132/23.01.13г.  в който се казва,че Управителят на   хххххх” ЕООД Добрич  следва да се обърне към РОНСК –гр.Добрич при РДНСК - СИР (л.57,58 от д.192/15).

          2. Предвид цитирания отговор на Кмета,Управителят на “ххххххх” ЕООД Добрич,отправя до РОНСК –гр.Добрич запитване с твърдение, че 6  месеца няма отговор за хода на процедурата относно “метален гараж” на Й.К.. Писмото е получено в администрацията та 29.01.2013г., а отговор е изпратен на 01.03.2013г.-л.94, л.91-93,като същият е адресиран и до Кмета, и до Й.К..В писмото са изложени установените по случая факти,както и действия по случая.Освен описаните вече, в писмото се съдържа информация за съставен на 03.09.2012г. Констативен акт №24, който е връчен на Й.К.Д. и по него е постъпило възражение относно времето на извършване на строежа,като е представена декларация,нотариално заверена, че строежът е извършен през 1983г.В писмото се казва,че съгласно §184,ал.8 от ЗУТ,времето на извършване на строежите се установява с доказателствени средства по ГПК,вкл. декларации,като лицата носят наказателна отговорност за истинността на вписаните в нея данни.С оглед времето на извършване на строежа-преди 7 април 1987г., според РОНСК –гр. Добрич, той не противоречи на предвижданията на действащия ПУП. В заключение в писмото се казва,че строежът е търпим строеж по §16,ал.1 от ПР на ЗУТ и спрямо него не могат да се предприемат действия по премахване.

          3. На 02.07.2014г. в РО “НСК”-Добрич РДНСК-СИР е регистрирано писмо вх.№ Д-Н20-00-805 от Управителя на  ххххххх” ЕООД Добрич и Началника на АГКК-Добрич, в което се изразява несъгласие,че гаражът е търпим по силата на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ,както и несъгласие с декларираната от Д. 1983г., като време на реализиране на строежа. В писмото се казва,че той е разположен не върху бетонова настилка, а върху стоманобетонов фундамент, с размери много по-големи от тези на гаража.Фундаментът може и да е изграден през 1983г.,но не от Й.Д., а от търговско предприятие за сглобяем магазин за обувки. Управителят на  ххххххх” ЕООД, като управител на бившето “ххххх” ООД гр.Добрич 1992г., правоприемник на активите и пасивите на бившия Строително-монтажен комбинат,вкл. цялата площ около административната сграда декларира,че върху стоманобетоновия фундамент към онзи момент не е имало монтиран гараж.Моли се отново да бъде извършена проверка по случая-л.44 от делото.

          4.Следва писмо на Началника на РО “НСК”-Добрич РДНСК-СИР изх.№ Д-420 00-180/04.08.2014г.,с което на Кмета на община гр. Добрич и на Гл. архитект  е изпратено заверено копие от преписка №Д-420.Копие от писмото е изпратено на Й.К.Д. и  ххххххх” ЕООД Добрич. В него е описано,че по повод протокол №6  /06.07.2012г.,съставен от служители на община гр.Добрич за образуване на производство по реда на чл.225 от ЗУТ относно незаконен гараж в УПИ V-1832,кв.1192 по плана на ж.к.”Север 1” гр.Добрич е образувана преписка № Д-420/2012г. Същата е прекратена след като от Й.К. е подал нотариално заверена декларация с рег. № 8250/ 19.11.2012г.,че строежът е реализиран през 1983г. За прекратяване на преписката са уведомени всички заинтересовани лица и община Добрич,с писмо от 01.03. 2013г. С писмо от 02.07.2014г., собствениците на имота,в който е построен гаража оспорват декларираната година на строежа.Предвид компетентността на Гл.архитект да изследва търпимостта на строежите, Писмото е изпратено по компетентност на общината за произнасяне - л.49.

          Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало по повод именно на това писмо с изх. № Д-420-00-180/04.08.2014г. на началника на Регионален отдел “НСК” Добрич с изх. № Д-420-00-180/04. 08.2014г. В тази връзка главният архитект издава становище, че гаражът не е търпим по см. на § 127, ал.1 от ПР на ЗУТ, след като приема, че същият е изграден преди 31.03.2001г.- л.51, а компетентните служители на общината съставят констативен акт № 34/04.11.2014г.,след извършена проверка на “Гараж” със застроена площ от 25 кв.м., изграден в УПИ V-1832- “за ОДО”, кв.1192 по действащия ПУП-ПРЗ на ж.к. “Север-І” гр.Добрич-л.13,д.192.С него е прието, че процесният гараж е със ЗП от 25 кв.м., разположен е на северната регулационна граница на УПИ V-1832- “за обществено и делово обслужване /ОДО/”, кв.1192 по действащия ПУП-ПРЗ на жк”Север-1” гр.Добрич. Размерите на гаража в план са 3,50/ 7,10 м., а във височина- 2,05 до 2,50 м. Посочено е, че гаражът е изпълнен с бетонова настилка за основа, представлява метална конструкция-колонки, надлъжни и напречни греди, с покрив от LT- ламарина, с ламаринени ограждащи стени и дограма от метални врати.

          Съгласно действащия ПУП-ПРПЗ  на жк”Север-1”гр.Добрич, одобрен с решение № 24-9/28.07.2009г. на Общински съвет гр.Добрич, имот с пл. № 1832 е урегулиран в УПИ V, е предназначен за обществено и делово обслужване.На построената в него през 1969г. пететажна монолитна сграда е даден траен устройствен статут и е предвидено пристрояване към северната й фасада на 3-етажна сграда. Допълващо застрояване не е предвидено. Към протокола е съставена и окомерна скица на процесния обект. Удостоверено е също, че проверката е извършена в отсъствието на извършителя на строежа Й.Д..

Прието е, че извършител на строежа няма документ за собственост или отстъпено право на строеж, а собственици на терена, върху който е изграден обектът, са Държавата “ххххххх” ЕООД Добрич ЕООД и АГКК гр. София. Цитирани са  акт за частна държавна собственост № 261/06.12.1999г. и акт за публична държавна собственост № 3386/17.12. 2004г. Прието е, че строежът е изграден в несъответствие с предвижданията на действащият ПУП, без необходимите одобрени проекти, без разрешение за строеж и е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

          Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 07.11.2014г., който на 18. 11.2014г. е подал писмено възражение срещу констатациите в него.Оспорва се становището на Главния архитект, че гаражът не е търпим.Оспорва се и констатацията за липса на строителни книжа и документи поради това, че до 1990г. собствеността била единствено държавна и регламента за изграждане на временни постройки бил по чл.129 от ЗТСУ.

Въз основа на констативния акта е издадена процесната  заповед с № 1297 от 10.12.2014г. на Кмета на Община град Добрич, която е съобщена по надлежния ред.В заповедта ответникът е изследвал въпроса за търпимостта на обекта по см. на § 16 от ЗУТ и е приел, че същият не е търпим строеж, който не подлежи на премахване.

При първоначалното разглеждане на делото е изготвена СТЕ, по която вещото лице потвърждава отразените в констативния акт замервания и направеното описание на гаража,както и констатациите на контролните органи и на издателя на оспорената заповед.Заключението в частта с която строежът се счита за попадащ в определението на чл.128 от ЗТСУ и 115 ППЗТСУ и е допустим според правилата и нормативите действали по време на извършването му, защото бил нанесен в кадастралната основа на плана, одобрен със заповед № 928/29.07.1988г. не е кредитирано от съда. В останалата му част заключението е обективно и компетентно дадено,не е оспорено от страните,и следва да бъде съобразено при решаване на спора.

С оглед несъответствието в предоставената от Й.К.Д. нотариално заверена декларация с рег. № 8250/19.11.2012г.,че строежът е реализиран през 1983г. и в приетото в процесната заповед,съдът следва да сезира  ОП –Добрич  за извършване на проверка, относно нарушение на чл.313 от НК за предоставяне на неверни данни.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

          В мотивите на решение № 4470/14.04. 2016г. на ВАС-ІІ отделение, с което е отменено решение по адм.д.№ 92/15 на АС – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане, са дадени указания да се изследва кой е компетентен да издаде заповед за премахване на незаконния строеж, като се има предвид,че в РДНСК-СИР е образувана преписка под № Д-420/2012г., преди изменението на ЗУТ,в сила от 26.11.2012г.

          Указанията на Върховния административен съд са задължителни за АС-Добрич, предвид което съдът е изискал служебно от РДНСК-СИР, РО-Добрич доказателства за движението на цитираната адм. преписка, както и информация прекратено ли е административното производство с нарочен административен акт и влязъл ли е същият в сила.В изпълнение определението на съда, са представени писмени доказателства, които вече се съдържат в кориците на делото и са приети като доказателство.Представено и писмено становище,което се оспорва от страните по делото.Съдът  кредитира становището доколкото то носи информация, че не е издаден нарочен АА за прекратяване на  преписка под № Д-420/2012г. и доколкото останалата информация,не противоречи на приетите по делото писмени доказателства.

          С оглед гореизложената и приета фактическа обстановка съдът счита, че преписка под № Д-420/2012г. е прекратена, независимо от факта,че не е налице акт за това.Безспорно по делото е установено,че след представяне  на нотариално заверената декларация на Й.К.Д. относно годината на строежа на гаража, РОНСК –гр. Добрич РДНСК-СИР е приключил случая като е приел,че строежът е търпим по см. на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ и спрямо него не могат да се предприемат действия по премахване.За приключване на административното производство са уведомени всички заинтересовани лица и община Добрич,с писмо от 01.03.2013г.

          Подаването на ново писмо от 02.07.2014г. и изразеното в нето несъгласие с приетото от  РОНСК –гр. Добрич РДНСК-СИР е повод за образуване на ново производство,но вече е налице произнасяне по жалба на Началника на СГКК-Добрич и “Турист строй-комерс” ЕООД от 29.05.2012г. от РОНСК –гр. Добрич РДНСК-СИР, а от друга страна компетентен да изследва търпимостта на спорния строеж е Гл.архитект на общината,респективно компетентен да издаде заповед е Кмета, с оглед чл.225а от ЗУТ,в сила от  26.11.2012г.

          Предвид изложеното, производството по издаване на процесната заповед не е продължение на производството  по преписка под № Д-420/2012г., развило се пред друг административен орган, а е ново производство, започнало по повод на писмо на Началника на РОНСК .-Добрич,РДНСК-СИР от 04.08.2014г., изпратено на Кмета по компетентност за образуване на производство по чл.225а от ЗУТ и това е правното основание, посочено в обжалваната заповед за нейното издаване. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в администрацията на Община гр.Добрич, съобразно изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.В писмена форма е и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е мотивирана като са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Съдът намира, че при нейното издаване на  не са допуснати съществени нарушения на административн - процесуални правила.Постановяването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт № 34/04.11.2014г., задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а,ал.2 от ЗУТ.

Преценена по същество, заповедта е съобразена с материалния закон. Правното основание за издаването й е нормата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съгласно която, незаконен е строежът, който е извършен или който се извършва в несъответствие с действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и разрешене за строеж.

От представените доказателства относно начина на изграждането на обекта се установява, че той отговоря на определението “строеж” по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е с металната конструкция, трайно свързана с бетоновия постамент, върху който е изграден.

В жалбата си оспорващият твърди, че през 1983г. Главният архитект издал разрешение за поставяне на временен гараж, но такова  не е представено.След извършване на съответните справки в Община град Добрич в.л. заявява, че не може да установи наличие на каквито и да е строителни книжа, разрешения за изграждане или др. документи за процесния гараж .

От своя страна, гаражът е строеж от пета категория и не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 147,ал.1 от ЗУТ, позволяващи издаването на разрешение за изпълнението му без преди това да се одобряват инвестиционен проект, нито пък в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл.151, ал.1 от ЗУТ, допускащи изпълнението на гаража без издадено разрешение за целта.

От представените по делото писмени доказателства и заключението по СТЕ се установява, че строежът не съответства на действащия за ж.к. “Север І” на гр.Добрич ПУП-ПРЗ за имота, одобрен с решение № 24-9 от 28.09.2009г. на Общински съвет гр.Добрич, което е влязло в сила. Планът предвижда в УПИ V-1832, където е разположен процесният обект, да се изгради нова триетажна постройка, но допълващо застрояване не се предвижда.

Между страните по делото не се спори,че обектът е изграден без строителни книжа. Спори се за това,дали е търпим при условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ,  с оглед твърденията на жалбоподателя, че гаражът е построен през 1983г.Съдът преценява, че цитираната разпоредба е неприложима в конкретния случай. Съобразно текста на нормата, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 7 април 1987 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

Ако се приеме, че годината на изграждане на гаража е 1983г., както е декларирал жалбоподателя пред компетентните органи с декларацията си от 19. 11.2012г., от делото, то тогава е действал Закон за териториално и селищно устройство и Правилник за приложението му.Съдът намира, че въпросният гараж не е бил допустим по правилата на този закон, тъй като по делото не се установи собственикът му да е бил лице с отстъпено право на строеж върху държавната земя. Обстоятелството, че обектът би могъл да бъде разрешен по реда на чл.128 от ЗСТУ, както е споменато в заключението на вещото лице, не води до извод, че е имало подобно разрешение за изграждането му. Основание за този извод дава обстоятелството, че няма данни гаражът да попада в “жилищен комплекс” по см. на чл.129, ал.1 от ЗТСУ/отм./

Неоснователно е и възражението, че по въпроса за търпимостта на гаража имало вече произнасяне от началника на РО “НСК” Добрич, който прекратил образуваната през 2012г. преписка за премахване на строежа, поради обстоятелството, че същият бил търпим по § 16, ал.1, от ПР на ЗУТ.

Самият гараж е поставен в чужд имот без съгласието на собствениците му и без отстъпено право на строеж. В процесния случай не се установи и да е бил налице одобрен какъвто и да е план, предвиждащ строителство на гаража, предмет на заповедта. Обстоятелството, че може би е бил нанесен в кадастралната основа на плана от 1988г. - въпрос, по който страните спорят - не води до извод, че е бил допустим по действащия градоустройствен план и че му е бил придаден траен статут. Не се установи гаражът да е изграден по посочения в чл.128, ал.1 и ал.2 ЗТСУ ред –  от стопански предприятия-инвеститори при народните съвети и предприятието да е продало или отдало под наем построените гаражи и паркинги на граждани, които притежават в близост жилища.Следователно, строежът не е бил допустим като според правилата и нормативите, действали по време на извършването му,така и съгласно нормите на ЗУТ.Заповед е правилна и законосъобразна,а жалбата неоснователна,предвид което следва да бъде отхвърлена..

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юристконсулстко възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. - юрисконсултсковъзнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.Д. ***,срещу заповед № 1297 от 10.12.2014г. на Кмета на Община град Добрич, с която е наредено жалбоподателят да премахне незаконен строеж “Гараж” със застроена площ от 25 кв.м., изграден в УПИ V-1832- “за ОДО”, кв.1192 по действащия ПУП-ПРЗ на ж.к. “Север-І” гр. Добрич.

ОСЪЖДА Й.К.Д. *** с ЕГН **********  300 /триста/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :