Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

243

Добрич, 19.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


           
Добричкият административен съд, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                     

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 154/ 2016 год.

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба вх. № 808/ 08.04.2016 г., от П.В.П., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Р.Г., срещу Заповед № 357з – 433/ 02.03.2016 г., с която е отказано възстановяването на идентификационен номер на товарен автомобил “Фиат Дукато” с рег.ххххх, рама № ххххх – по документи.

В жалбата се указва, че оспорената заповед е връчена на 21.03.2016 г. Жалбоподателят описва как е придобил собствеността върху автомобила, както и че при представянето му за пререгистрация е получил отказ, който е обжалвал. По жалбата му е образувано адм. дело № 426/ 2015 г. на Административен съд – Добрич. С постановеното по делото решение оспорването е било отхвърлено, но е указано на жалбоподателя, че може да поиска възстановяване на номера на рамата. Жалбоподателят сочи, че е подал заявление за възстановяване на номера, но е получил отказ, който смята за незаконосъобразен. Настоява, че са налице многобройни доказателства, които потвърждават възможността за установяване на автентичния идентификационен номер на закупеното от него МПС. Иска отмяна на отказа и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ОДМВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и настоява същата да бъде оставена без уважение, като бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд Добрич е сезиран с жалба против Заповед с рег. № 357з - 433/ 02.03.2016 г. на Директора на ОД на МВР град Добрич, която представлява изричен отказ за възстановяване на идентификационен номер на товарен автомобил “ФИАТ ДУКАТО”, с рег.ххххх, рама № ххххх – по документи. Автомобилът е представен от П.В.П., ЕГН ********** ***. Изричният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 АПК, тъй като е волеизявление на административния орган по отправено към него Заявление вх. № 357000 – 1037/ 10.02.2016 г. /л. 17 – 18/ Заповедта е изпратена до жалбоподателя на 07.03.2016 г. чрез куриер “STAR POST”, видно от опис № 3 към приемо-предавателен протокол за изпратената явна кореспонденция от дирекция – МВР гр. Добрич. /л. 35 и 46/. Кога е получена, липсват доказателства. Жалбата е подадена на 01.04.2016 г. чрез административния орган, след което е препратена на Административен съд Добрич. По смисъла на чл. 149, ал. 1 АПК жалбата е в подадена в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от отказа. Всичко това налага извода, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление от 10.02.2016 г., подадено до Директора на ОД на МВР гр. Добрич, за възстановяване на идентификационен номер по Инструкция № І – 185/ 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС. (Инструкцията) В заявлението е посочено, че на 25.06.2015 г. на жалбоподателя е връчена Заповед № 851з – 50/ 15.06.2015 г. на началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Добрич, с която му е отказана пререгистрация на притежавания от него товарен автомобил “ФИАТ ДУКАТО”, с рег.ххххх, рама № ххххх – по документ. Обяснява се, че е била подадена жалба срещу отказа и че в съдебното решение е било указано, че може да поиска възстановяване на идентификационния номер на рамата по реда на Инструкцията, с оглед на което е подадено и Заявлението.   

На 24.02.2016 г. автомобилът е представен пред комисия за оглед, като за констатациите на проверката е съставен Протокол № 8/ 24.02.2016 г. В протокола са записани данните на автомобила по документи относно номер на рама и двигател, като е указано, че не е открит набит VIN номер на указаното от производителя място. Посочено е, че са установени следи от ремонтна дейност /заваръчни шевове/. Допълнено е, че в двигателното отделение е установена заводска табелка с данни за номер на рама, съответстващ по документи, но закрепена с различни скрепителни елементи. Извършена е проверка в АИС на ШИС и е установено, че МПС не се издирва. Сторен е извод за липса на основание за възстановяване. /л. 24/

След изготвяне протокола на комисията е изпратена до Директора на ОД МВР Добрич Докладна записка рег. № 851р – 1436/ 26.02.2016 г. /л. 19 – 23/ от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Добрич. В докладната записка се сочи, че е подадено заявление с искане за възстановяване на идентификационния номер на рамата на автомобила, с оглед на което е извършена проверка и е установено, че преди това по заявление от 20.02.2015 г. същият автомобил е представен за пререгистрация, при което при извършената идентификация на ППС от техник – механик в сектор “ПП” не е установен набит номер на рама. Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД МВР – Добрич. След проверка комисията също не установява набит номер на рама на указаното от производителя място, като се наблюдават следи от заваръчна дейност, обуславящи вероятна подмяна на детайла. В докладната записка е указано, че е установена занитена заводска табелка с данни за номера върху предна маска на МПС, както и че е установен номер на двигателя, без интервенция, съвпадащ с отразения в свидетелството за регистрация. Посочено е, че автомобилът не се издирва, както и че огледът е отразен в протокол № 8/ 25.02.2015 г. Допълнено е, че е издадена експертна справка № 10/ 25.02.2015 г. от НТЛ при ОД МВР Добрич, в която изводите от проверката на комисията се повтарят, като е указано, че установената заводска табелка е закрепена с различни скрепителни елементи. Началникът на сектор “ПП изтъква, че при така установената фактическа обстановка е сторен извод за невъзможност да бъде установен автентичният регистрационен номер на автомобила, вследствие на което е издадена заповед за отказ за пререгистрация. Заповедта е обжалвана, постановено е по жалбата решение № 123/ 25.09.2015 г. по адм. дело № 426/ 2015 г., с което е отхвърлено оспорването, но е указана възможността номерът на рамата да бъде установен в самостоятелна процедура по реда на Инструкцията. В докладната записка са изредени хипотезите по чл. 4 от Инструкцията, при наличието на които подлежи на възстановяване идентификационният номер на ППС. Според Началника на сектор “ПП” въпросният случай не може да бъде подведен под нито една от изрично посочените хипотези. Позовава се и на чл. 3 от Инструкцията, съгласно който не подлежи на възстановяване ИН на ППС, чийто оригинален (автентичен) номер не е установен, като допълва, че ако в процедурата по пререгистрация е бил установен номерът, то е щяло да се премине към процедура по възстановяване. Въпреки това се обяснява в докладната записка, че с оглед указанията на ДАС и подаденото заявление за възстановяване, автомобилът отново е представен пред комисия. Цитирано е заключението на комисията в Протокол № 8/ 24.02.2016 г. В крайна сметка е указано, че при така установената фактическа обстановка, след разглеждане регистрационните документи на МПС, сверяване на данните, проведените мероприятия и дейности по идентификация, е констатирана невъзможността да бъде установен автентичният ИН на МПС и е предложено да бъде издадена заповед за отказ.

В резултат на 02.03.2016 г. е издадена оспорената заповед, с която е постановен отказ за възстановяване ИН на процесния автомобил. Заповедта е издадена от директора на съответната областна дирекция.

По делото е приет като доказателство договор за покупко – продажба на МПС от 20.02.2015 г. /л. 10/ и свидетелство за регистрация на МПС /л. 11/; заявление за пререгистрация от 20.02.2015 г.  /л. 12/; протокол за доброволно предаване на автомобила и документите му от 25.02.2015 г. /л. 13/; разписка за върнати вещи /л. 14/; писмо на ххххх ООД от 20.02.2015 г.

По искане на жалбоподателя към настоящото производство е приложено и адм. дело № 426/ 2015 г., образувано по жалба срещу отказа за пререгистрация на автомобила.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по следните съображения 

Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с Раздел І, чл. 3 от Инструкция І – 185/ 2002 на МВР за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Съобразно реда, предвиден в чл. 5 от  Инструкцията за възстановяване на идентификационни номера на пътни превозни средства, със заповед на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) се назначава постоянна комисия, която предвид текста на чл. 6 от Инструкцията разглежда придружаващите ППС документи и сверява идентификационните данни, съдържащи се в тях, за съответствие с наличните по него; извършва външно заснемане на ППС и идентификационния номер на рамата със следи от въздействие, както и на възстановения идентификационен номер; проверява други технически параметри, имащи значение за идентификацията на ППС; извършва проверки в информационните фондове на МВР за издирване на ППС. В случая комисията е извършила оглед на автомобила, сверила е данните с наличните документи, извършила е проверка за издирване на автомобила и е отразила, че към 11.14 ч. на 24.02.2016 г. автомобилът не се издирва. По делото няма спор, че към ОД МВР – Добрич съществува такава комисия, в която са включени специалисти съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Инструкцията. Няма спор и, че комисията надлежно е извършила своята проверка и е удостоверила констатациите си в нарочен протокол съгласно чл. 7 от Инструкцията.

Жалбоподателят не е оспорил констатациите в протокола, нито тези в приетата като доказателство експертна справка № 10/ 25.02.2015 г., в които изрично е записано, че намерената в двигателното отделение заводска табелка с данни за номер на рама, съответстващи по документи, е закрепена с различни скрепителни елементи.

Доводите в жалбата са в насока, че процесното ППС има регистрация вече в България и тази регистрация е по ИН на ППС, че събраните според жалбоподателя доказателства доказват възможността за установяване идентификационния номер на посоченото ППС. В тази връзка се обръща внимание, че е налице и писмо от “ххххх” ООД, оторизиран дилър на “ФИАТ”, от 20.02.2015 г. в което е записано, че в базата данни автомобил с рама № ххххх е със следните данни и двигател, с който е произведен и двигателят в момента отговаря на тези параметри, а именно: номер на двигател: 0005638; тип двигател: F1AE0481, произведен 03.05.2002 г. /л. 15/ 

На първо място, фактът, че се касае за пререгистрация на територията на Република България по никакъв начин не променя обстоятелството, че не е налице детайлът с автентичния ИН на рамата.

И към втората процедура е установено, че ППС не се издирва. Това потвърждение обаче не следва да се приеме нито като пряко, нито като косвено доказателство по делото, поради липсата на относимост към предмета на спора.

Настоящият състав приема, че процедурата съгласно Инструкцията е проведена надлежно. Събраните обаче доказателства потвърждават само изводите по предходната процедура, проведена във връзка с искането за пререгистрация.

Следва да се има предвид, че с Решение № 123 от 25.09.2015 г. по адм. дело № 426/ 2015 г. на ДАС е потвърден и влязъл в сила отказ за пререгистрация на автомобила, с който отказ е констатирана невъзможността да бъде установен автентичният идентификационен номер на посочения автомобил. Съдът изрично е обсъдил обстоятелството за наличие на табела, монтирана в двигателното отделение, с ИН, отговарящ по документи, като е приел, че наличието й не е основание да се приеме, че ИН на автомобила е установен по несъмнен начин, тъй като табелата е подвижен елемент и не съществува пречка тя да се постави от друг автомобил от същата марка и модел. /л. 31/ Този извод се споделя и от настоящия състав.

На следващо място, жалбоподателят с насрочване още на съдебно заседание по делото е получил указания от съда, че при обжалване на отказ негова е тежестта да докаже, че са налице предпоставките за уважаване на искането му за възстановяване. Нови доказателства, различни от събраните по предходното съдебно производство, не са представени.

Отказът на ответника за възстановяване на ИН на автомобила се основава предвид чл. 3 от Инструкцията, от една страна, на невъзможност да се установи оригиналният идентификационен номер на същия, за което вече имаме влязло в сила решение. От друга страна, е прието, че процесният случай не може да бъде подведен под никоя от хипотезите в чл. 4 от Инструкцията, предвид на това че елементът, носещ ИН, е бил отстранен и подменен след ремонтна дейност, преди представянето му на комисия. По отношение наличието на ремонтната дейност  жалбоподателят не спори. В приложеното към настоящото производство адм. дело № 426/ 2015 г. се съдържат доказателства за това кой и кога е извършил ремонта. Не се спори, че ОД МВР - Добрич не е била уведомена преди ремонта, което е в нарушение на чл. 4, т. 3 от Инструкцията. Разпоредбата на чл. 4, т. 3 от Инструкцията е императивна, поради което правилно административният орган се е съобразил с нея и е постановил отказ. Останалите хипотези са неотносими към настоящия казус: предмет на престъпно посегателство, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред; чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му; на което е извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода - производител на ППС; с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер. 

За да откаже възстановяване на ИН, административният орган е извършил преценка на обстоятелствата, свързани с липса на идентификационния номер на рамата на мястото, определено от завода  - производител, с обстоятелството, че табелката в двигателното помещение е с различни скрепителни елементи, че компетентните органи не са били надлежно уведомени за ремонта, поради което писмото на оторизирания дилър за съответствие на номера на рама с двигателя се явява недостатъчно, за да се счете, че може да се установи автентичният номер на рама. Двигателят е подвижна част, поради което това съответствие не установява по категоричен начин автентичност. В този смисъл административният орган е сторил единствения правилен извод в случая за необходимост от отказ по подаденото от жалбоподателя заявление. С оглед на това жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, съгласно §1 от ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че разноски не се дължат, тъй като липсват доказателства за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Отговорността за разноски е гражданско-облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК на основание чл. 144 АПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. В този смисъл е тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Следователно правото на юрисконсултско възнаграждение произтича от нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК и не е необходимо да са представени доказателства за направени разходи.

С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Добрич,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 808/ 08.04.2016 г., от П.В.П., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Р.Г., срещу Заповед № 357з – 433/ 02.03.2016 г., с която е отказано възстановяването на идентификационен номер на товарен автомобил “Фиат Дукато” с рег.ххххх, рама № ххххх – по документи.

ОСЪЖДА  П.В.П., ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР - Добрич сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването.

 

                                                        СЪДИЯ: