Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 239

гр. Добрич, 15. 07. 2016 год.

 

 

                 

 

Добричкият административен съд, І-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

     

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 137/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.Н.К., ЕГН ********** *** чрез адв. Г. М., редовно упълномощен, против заповед № 8121К-5343/ 29. 12. 2015 год. на Главния секретар на МВР, по силата на която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 2 от ЗМВР  за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

В жалбата се изтъква, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено противоречие с административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР по отношение на посочването на времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Според заповедта нарушението е извършено в периода 24. 08.-31. 08. 2015 год., което не съответства на фактическата обстановка, тъй като двата трудови договора са сключени на 24. 08. 2015 год. и 31. 08. 2015 год. Извършеното деяние не представлява дисциплинарно нарушение. На наказаното лице не му е било известно съществуването на МЗ № 8121з-373/ 6. 04. 2015 год., тъй като същото е встъпило в длъжност Директор ОДМВР-Добрич на 17. 04. 2015 год. Заповедта е постъпила в ОДМВР-Добрич на 6. 04. 2015 год. и е била докладвана на тогавашния директор ххх, след което същата на 7. 04. 2015 год. е резолирана на Началник сектор “Човешки ресурси”. След встъпването си в длъжност жалбоподателят не е бил уведомен за съществуването на тази заповед. Счита, че заповедта не е нормативен акт, който задължава жалбоподателя да се съобразява с него въпреки незнанието му. Наказващият орган не е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, която го задължава да събере всички относими доказателства. Иска се признаване на заповедта като незаконосъобразна и отменянето й. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата и счита, че заповедта е законосъобразна. Излага становище, че жалбоподателят като директор на ОДМВР носи отговорност за цялостната дейност на областната дирекция, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР. Нарушената заповед № 8121з-373/ 6. 04. 2015 год. попада в кръга документи, които следва да бъдат спазвани при изпълнение на длъжността. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от лице, адресат на атакувания индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, видно от отбелязването за връчването й на жалбоподателя, отразено на самата заповед, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима.

При преценката на основателността й съдът счита същата за неоснователна по следните съображения:

Със заповед № 3121з-373/ 6. 04. 2015 год. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено считано от датата на издаване на заповедта временно да бъде преустановено сключването на трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение за заемане на длъжности по щатовете на структурите по чл. 37 от ЗМВР. При доказана необходимост от назначаване на лица, работещи по трудово правоотношение, ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР да изготвят мотивирани предложения, които да се разглеждат от комисията за оптимизиране на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Видно от писмо изх. № 357000-3951/ 27. 05. 2016 год. на ОДМВР-Добрич и приложените към него писмени документи заповедта е приета в деловодството на областната дирекция на 6. 04. 2015 год. и е предадена на Директора на ОДМВР-Добрич, към тази дата Цв. ххх, след което на 7. 04. 2015 год. е предадена на К. ххх, Началник сектор “ЧР”. Жалбоподателят е встъпил в длъжност Директор на ОДМВР-Добрич на 17. 04. 2015 год., обстоятелство, което не се оспорва от ответника по делото. С трудов договор рег. № 357з-1826/ 24. 08. 2015 год. жалбоподателят е назначил на длъжност “системен оператор” в РУ Ген. Тошево лицето ххх, а с трудов договор рег. № 357з-1878/ 31. 08. 2015 год. е назначил лицето ххх на длъжност “системен оператор” при ОДМВР-Добрич., като процедурата за назначаване на първата служителка е започнала на 23. 07. 2015 год., а на втората-на 21. 08. 2015 год. /писмо рег. № 357р-8889/ 9. 10. 2015 год./ С рег. № 8121р-42416/ 3. 12. 2015 год. до Гл. секретар на МВР е изготвена докладна записка от ст. комисар  В. Пешев относно констатирано нарушение на МЗ № 8121з-373/ 6. 04. 2015 год. от ст. комисар В. К.. С докладната записка е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на В. К.. С покана рег. № 8121р-43029/ 8. 12. 2015 год. жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения по докладната записка.Писмените обяснения са дадени с рег. № 357р-11270/ 15. 12. 2015 год. След получаването им на 29. 12. 2015 год. е издадена процесната заповед. В нея е посочено, че за времето от 24. 08. 2015 год. до 31. 08. 2015 год. жалбоподателят като директор на ОДМВР-Добрич е назначил в ОДМВР-Добрич на длъжност “системен администратор” лицата ххх и ххх, с които си действия е нарушил МЗ 8121з-373/ 6. 04. 2015 год., което деяние е нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за МВР “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”. Като правни основания на издадената заповед са посочени чл. 192, ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, чл. 204, т. 2 от ЗМВР. По делото е разпитан св. Пл. Петков, който в показанията си сочи, че до момента на издаване на заповед № 3121з-373/ 6. 04. 2015 год. в системата на МВР не е имало практика да се иска разрешение за назначаване на служители по трудово правоотношение. Такава практика е съществувала само за държавни служители. Свидетелят сочи, че също не е бил запознат своевременно от Началника на “ЧР” със заповедта от 6. 04. 2015 год., въпреки се е служител в сектор “ЧР”. Съдът кредитира показанията на свидетеля като подробни и последователни.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от закона, между които попада и наказанието “порицание” се налагат от главния секретар на МВР.В конкретния случай заповедта е издадена от Гл. секретар на МВР, т. е. от компетентен орган.

Издадената заповед отговаря на изискванията за форма. В нея са посочени фактически и правни основания за издаването й, разпоредителната й част е конкретна, съдържа указание за обжалването й и достатъчно идентифицира издателя й. Същата отговаря по съдържание на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.Неоснователно е становището, че в заповедта нарушението неправилно е посочено, че е извършено в периода 24. 08. 2015 год.-31. 08. 2015 год., което не е в съответствие с действителната фактическа обстановка. В мотивите на заповедта конкретно са посочени трудовите договори по номера и длъжностни лица, с които е нарушена МЗ 8121з-373/ 6. 04. 2015 год.

Съдът счита, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай писмени обяснения са депозирани от служителя с рег.- № 357р-11271/ 15. 02. 2015 год., които се взети предвид от административния орган, видно от съдържанието на самата заповед.

Съдът констатира, че процесната заповед е съобразена с материалния закон.

Административният орган е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за МВР “неизпълнение на служебни задължения или на заповеди”. В длъжностната характеристика на длъжността “директор на ОДМВР”, раздел ІІІ, като основно длъжностно задължение е включено задължението директорът на ОДМВР да организира, контролира и носи отговорност за цялостната дейност на областната дирекция, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР. По делото няма спор, че МЗ 8121з-373/ 6. 04. 2015 год.  е получена в ОДМВР-Добрич на 6. 04. 2015 год. От момента на получаването й е породено задължението на директора на ОДМВР-Добрич да я спазва. Това задължение съществува както към момента, в който длъжността директор на ОДМВР-Добрич е изпълнявана лицето Цв. ххх, така и към 17. 04. 2015 год., когато жалбоподателят е встъпил в длъжността директор на ОДМВР-Добрич. При встъпването си в длъжността жалбоподателят поема всички права и задължения възникнали в полза или в тежест на тази длъжност и е длъжен да ги упражнява, съответно да ги изпълнява. Те обективно са налице независимо от субективното отношение на конкретното лице, изпълняващо длъжността директор на ОДМВР към тях, респ. от неговото знание или незнание за тяхното съществуване. Ето защо съдът счита, че фактът, че МЗ 8121з-373/ 6. 04. 2015 год. не е сведена до знанието на жалбоподателя е правно ирелевантен по отношение на въпроса съществува ли задължение в конкретния случай в тежест на жалбоподателя да спазва тази заповед. По изложените съображения съдът счита, че визираното в процесната заповед нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за МВР е извършено. 

  Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, съгласно т. 11 от който за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди се налага дисциплинарно наказание “порицание”. Наказанието по размер е съобразено с разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, по силата на който дисциплинарното наказание “порицание” се налага за срок от 6 м. до 1 год. Конкретното наказание е определено по размер в рамките на минимума, предвиден в разпоредбата.

С оглед всички изложени съображения съдът счита, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Вследствие изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 400. 00 лв., съобразно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 9. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                              Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К., ЕГН ********** *** против заповед № 8121К-5343/ 29. 12. 2015 год. на Главния секретар на МВР, по силата на която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 2 от ЗМВР  за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за МВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

 ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН ********** ***  да заплати на Министерство на вътрешните работи  сумата от 400.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :