Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 462 / 09.12.2016 г., гр.Добрич

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, състав в публично заседание на  двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА     

           При участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 124 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

           Образувано е по жалба на Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г.,***, чрез адв. Е.Ф. срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка към съществуваща сграда“ в УПИ IV-1386, в кв.107 по ПУП на гр. Тервел на гл. архитект на община Тервел, обективиран в Писмо изх. №ТС-01-1160/ 25.02.2016 г. по заявление вх. №ТС-01-997/16.02.2016 г.

            В жалбата се твърди, че отказът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправни разпоредби и е в несъотстветствие с целта на закона. Сочи се, че е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, като административният орган се е произнесъл без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Релевират се доводи, че е необоснован изводът на гл. архитект, че Заповед за премахване №ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. на Началника на РДНСК е влязла в сила. Излагат се доводи в тази насока, като се твърди, че наличието на заповед за премахване на строеж не изключва приложението на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Излагат се и доводи, че пристройката-разширение на жилищната сграда се явява търпим строеж. Моли се за отмяна на отказа на Гл. архитект на община Тервел  като се върне преписката и  бъде задължен да издаде удостоверение за търпимост на сградата, която е поискана със заявлението. Претендират се да  бъдат присъдени разноските по делото.

          В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа подадената жалба. В хода по същество се излагат доводи, че отказът на главния архитект е недопустим, тъй като същият се е произнесъл с отказ за друг имот, а не за имота за който е сезиран с искане за издаване на удостоверение за търпимост.

          Ответникът - Гл. архитект на  Община Тервел в представено писмено становище по делото оспорва изцяло жалбата и моли съда да остави в сила постановения отказ.  

          Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

         Със Заявление вх. №ТС-01-997/16.02.2016 г., подадено от Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г., е направено искане за издаване на Удостоверение за търпимост, съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, за строеж - "Еднофамилна жилищна сграда /съществувала жилищна сграда и пристройка-разширение към нея", находящ се в УПИ V - 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, община Тервел. Декларирано е, че Г.В.В. и Ж.М.В. са собственици на УПИ V-1386, кв.107 по плана на гр. Тервел, ведно с построената в него жилищна сграда от 1964 г. През 1991-92 г., заедно със сина си Валентин Г.В. са пристроили съществуващата жилищна сграда, като са я разширили с още жилищни и спомагателни помещения, които са функционално свързани със съществувалата до тогава постройка. Разширението е с площ около 76 кв.м.

        От представената и приета като доказателство по делото Заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г., издадена от Началника на РДНСК - Североизточен район, е видно, че на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда – жилищна сграда" – пета категория, находящ се в УПИ VІ - 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, собственост на наследници на Валентин Г.В.. Заповедта е влязла в законна сила на 04.04.2012 г.

           С оспорения в настоящото съдебно производство отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж, обективиран в писмо изх. №ТС-02-1160/25.02.2016 г. на Главния архитект на община Тервел, на жалбоподателите е отказано издаване на Удостоверение за търпимост за строеж " Пристройка към съществуваща сграда“ в УПИ VІ-1386, в кв.107 по ПУП на гр. Тервел. От фактическа страна отказът е обоснован с влязла в сила Заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район за премахване на незаконен строеж " Пристройка към съществуваща жилищна сграда – жилищна сграда" – пета категория, находящ се в УПИ VІ - 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, което обстоятелство е възприето от решаващия административен орган като материално правна пречка за издаване на заявеното удостоверение за търпимост за строеж.

         По делото като доказателство е прието адм.д. №631/2011 г. по описа на АС Добрич.

         Към делото са приложени и доказателства, удостоверяващи собствеността на жалбоподателите на УПИ V-1386, кв.107 по плана на гр. Тервел; споразумение между собствениците на УПИ VІ и УПИ V; работен проект за обект „Пристройка жилищна сграда и лятна кухня“ на Г.В. ***, ведно с документите към него; Разрешение за строеж от 94.06.1991 г. за „Пристройка на жилище от 34 кв.м. и кухня от 20 кв.м.“ в УПИ V-1386, кв.107 по плана на гр. Тервел.

        По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи, неоспорени и приети от съда.

        Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:

        Оспорването, като направено от заинтересовани лица - адресати на постановения отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж, в предвидения от закона срок и против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 от ЗУТ, е процесуално допустимо.

       Разгледана по същество жалбата е основателна.

        Оспореният отказ е постановен от материално и териториално компетентния административен орган - Главния архитект на община Тервел.  Изричният отказ е в писмена форма, с посочени в него и в документите на които се позовава издателят му фактически и правни основания, изискуеми по силата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият обаче е издаден при особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е нищожен.

         Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посочения

       Нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. До нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си. За да не създава правна привидност за настъпването им, при констатиране на основание за нищожност, законодателят е въвел изрични императивни разпоредби, с цел задължителното й прогласяване - по искане, или служебно от съда, независимо дали е наведено такова оплакване в жалбата (чл. 168, ал. 1 и 2 АПК), дали е изтекъл срокът за обжалване на акта (чл. 168, ал. 3 АПК) и без ограничения във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Тази непримиримост към нищожните административни актове е проведена последователно в Кодекса, включително и със задължението по чл. 146 АПК, определящ проверката за законосъобразност на административния акт да обхваща и тази за неговата нищожност.

      В настоящият казус, административният орган се е произнесъл извън заявеното в заявлението за издаване на удостоверение за търпимост на осн. §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Заявлението е отправено до гл.архитект на община Тервел за строеж Еднофамилна жилищна сграда /съществувала жилищна сграда и пристройка-разширение към нея", находящ се в УПИ V - 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, община Тервел, а административният орган се е произнесъл за строеж, находящ се в УПИ VІ-1386, кв.107 по плана на гр. Тервел, за който строеж безспорно има издадена заповед за събарянето му, но такава няма за строежа, находящ се в УПИ V и за който е поискано издаването на удостоверение за търпимост, т.е. административният орган се е произнесъл извън обхвата, заявен в заявлението, поради което съдът намира, че това е особено съществено нарушение на процесуалните правила, особено като се има предвид, че се засяга чужд имот, поради което и води до нищожност на издадения административен акт. 

           Горните фактически и правни констатации налагат решаващия в случая извод, че писмо изх. ТС-02-1160/25.02.2016, в което е обективиран отказ на гл. архитект на община Тервел по заявление вх. № ТС-01-997 от 16.02.2016 г., е издадено при допуснати особено съществени процесуални нарушения.  При това положение, оспореният административен акт се явява нищожен.

          В случая, преписката следва да бъде върната на главния архитект за произнасяне по заявление вх. №ТС-01-997/16.02.2016 г., подадено от Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г., с което направено искане за издаване на Удостоверение за търпимост, съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, за строеж - "Еднофамилна жилищна сграда /съществувала жилищна сграда и пристройка-разширение към нея", находящ се в УПИ V - 1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, община Тервел.

         С оглед изхода на спора искането на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото следва да бъде уважено като своевременно направено и основателно. Община Тервел следва да бъде осъдена да заплати солидарно на жалбоподателите  сумата от 50 лева – ДТ,  503 лева, депозит на вещи лица и 1500 лева адвокатски хонорар, внесен по банков път видно от приложените фактури и банково извлечение на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

        С оглед на горното и на осн. чл.222, ал.2 във връзка с чл.221, ал.5 от АПК, Административен съд Добрич, VІ състав

        РЕШИ:

        ОБЯВЯВА нищожността на  Отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж „Пристройка към съществуваща сграда“ в УПИ IV-1386, в кв.107 по ПУП на гр. Тервел на Гл. архитект на община Тервел , обективиран в Писмо изх. №ТС-01-1160/ 25.02.2016 г. по заявление вх. №ТС-01-997/16.02.2016 г.

       ИЗПРАЩА преписка на главния архитект на община Тервел за произнасяне по заявление вх. № ТС-01-997/16.02.2016 г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

      ОСЪЖДА община Тервел да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2053 /Две хиляда и петдесет и три/ лева, солидарно на Г.В.В. ЕГН **********, Ж.М.В. ЕГН **********, С.Т.В. ЕГН **********, Ж.В.Г. ЕГН ********** и Г.В.Г. ЕГН **********,***.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд - Добрич, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: