Р  Е Ш Е Н И Е

 

№…….

гр.Добрич, ………. …..2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд,в публично съдебно  заседание на шестнадесети   юни  две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от  съдия Милена Георгиева административно дело № 121 по описа на съда за 2016 год.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Делото е образувано по жалба, уточнена в съдебно заседание на 16.06 2016г.,от  Буцефал 72” ЕООД,със седалище и  адрес на управление гр.Добрич, ул. ”Батак” № 4,вх.А,ет.6,ап.12,ЕИК 20225982,с управител Н.Б.Ю., ЕГН **********, срещу Заповед № РД-14/16.02.2016г. за разпределяне на индивидуални квоти за улов на калкан през 2016г.,издадена от Изп.директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.Оспорва се отказа, жалбоподателят да бъде включен в заповедта.

          Твърди,че е подал документите си в срок,но не е включен в заповедта. Счита заповедта за нищожна,защото не са посочени мотиви за отказа.Иска отмяна на заповедта в частта, на отказа да бъде включен в нея.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от управителя и  адв.Д.,която  допълва,че жалбоподателят  е уведомяван по телефона,че ще получи  писмен отговор защо не е включен,който отговор ще може да обжалва, но до настоящия момент, такъв не е налице. Възразява срещу изразеното от ответника,че е налице извършено тежко нарушение.Ако такова е налице, според адв.Д.,то би трябвало да има издаден съответен акт, но такъв няма.Нарушението,за което управителят има  издаден акт и на което се позовава ответника, е със съвсем друга правна квалификация и към момента, спорът по него е висящ пред съответния административен съд. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

          Ответникът,чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Ж., в депозирани 2 писмени становища,в съдебно заседания и в писмена защита,  оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна.Счита,че за жалбоподателя липсва правен интерес, тъй като не е адресат на заповедта и не е пряко засегнат.Освен това счита, че не е предвиден ред за оспорването на процесната заповед.Представя доказателства и пояснява,че с Регламент (ЕС) 2016/73 на Съвета от 18.01.2016г. се определят възможностите за риболов за някои рибни запаси в Черно море за 2016г., който директно се прилага.На 28.01.2016г. Изп.директор на ИАРА издава заповед № РД-985, с която определя квотата за калкан, както и критериите за допустимост за участие в разпределянето на квотата за калкан за 2016 година.Твърди, че жалбоподателят не отговаря на критерий ІІ . 4 за допустимост от заповедта.Иска от съда, да остави жалбата без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

          От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта на жалбата:

          Заповедта,която се оспорва, засяга непосредствено правото и  законния интерес на жалбоподателя да получи специално разрешително за стопански риболов на калкан в Черно море през 2016г. и да осъществява такъв риболов.В заповедта е посочено,че може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс.Заповедта е издадена на 16.02.2016г. и е обявена на ел. страница на ИАРА.Жалбата на “Буцефал 72” ЕООД е входирана в Агенцията на 09.03.2016г. с вх.№ 2600-2801. Безспорно към тази дата преклузивният срок по чл.149,ал.1 от АПК е изтекъл,но съдът счита, че жалбата е подадена в удължения срок по чл. 140, ал.1 от АПК.Приложението на тази норма се обуславя от  обстоятелството, че в оспорвания акт не е посочено в какъв срок и пред кого може да се оспорва.Текстът на нормата гласи,че  когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.

          В случая бланкетно е записано, че заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Изискването на чл.59,ал. 1,т.7 от АПК е да се посочат точно, всички правни възможности за обжалване на административния акт  по административен и по съдебен ред.  Неразделна част към заповедта са приложения №1 и №2. В първото приложение поименно са изброени лицата, на които е определена индивидуална квота за улов на калкан през 2016г., посочена е индивидуалната квота, както и маркировката на плавателния съд,с който уловът ще се осъществява.Приложение   №2 определя методиката за разпределение на индивидуална квота, като в това приложение квотите са посочени по сегменти(дължина на кораба) и броя на корабите от съответния сегмент, след което конкретно са изброени лицата и квотата им, в таблици за всеки сегмент поотделно. Действително, името на жалбоподателя не е посочено нито в приложение №1,нито в приложение №2 и макар привидно той да не е посочен като адресат на  заповедта,тя безспорно накърнява неговите права точно с факта,че не е вписан като лице, за което е определена индивидуална квота за улов на калкан, през 2016г.,при това след като е подал заявление и всички необходими документи в указания за това срок.От  приложение №2 се установява, че в определения срок в ИАРА са постъпили 77 заявления за участие. След обявения срок са постъпили 5 заявления, които не се вземат предвид.В заповедта и приложенията не са изложени мотиви  дали всички, подадени в срок 77 заявления са уважени, кои и защо не са уважени,а като се има предвид,че процесното заявление е подадено в срок, не става ясно, защо жалбоподателят не фигурира в списъка. Не са посочени поименно и лицата, които са подали заявление извън този срок.Тези обстоятелства,макар и относими към  спора посъщество, следва да бъдат разгледани  и при преценката относно  допустимостта на жалбата.В подкрепа следва да се посочи и  чл.120,ал.2 от Конституцията, съгласно който, гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, щом тези актове нарушават или застрашават техни права и не са изключени изрично със закон.В конкретния случай, заповедта нарушава правото на жалбоподателя да получи индивидуална квота за улов на калкан, и не е изключена със закон от съдебен контрол. Административният акт който се оспорва е  в писмен вид и съдържа   всички елементи, характеризиращи го като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.Макар и в него да липсва диспозитив – “отказвам”, то волята на административния орган е ясна-отказва на “Буцефал 72”ЕООД, с управител Н.Ю.,да бъде определена индивидуална квота за улов на калкан за 2016г.,тъй като същият не е включен в списъка.

          С оглед изложеното,съдът преценява жалбата за процесуално допустима като подадена в установения от закона срок от лице, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от оспорвания административен акт, който подлежи на съдебен контрол,предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

          По основателността на жалбата:

          Производството  по издаване на заповедта е започнало по инициатива на административния орган, в изпълнение на задължението му по чл.30, ал.8,9 и 10 от Закона рибарството и аквакултурите (ЗРА).Съгласно  разпоредбите на тези норми, Изпълнителният директор на ИАРА със заповед определя условията за улов на видовете риба или други водни организми, за които е определен общ допустим улов и/или квота по ал. 2 или такива са определени от Европейския съюз за водите на Черно море.Индивидуалните квоти в рамките на определен общ допустим улов и/или квота се разпределят чрез риболовни сдружения и браншови организации, признати в областта на стопанския риболов по реда на чл. 10в. Индивидуалните квоти за риболовни кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в признатите по реда на чл. 10в риболовни сдружения и браншови организации, се разпределят от ИАРА. Условията и редът за разпределяне на квотите между риболовните сдружения и браншовите организации, както и между риболовните кораби, чиито собственици или ползватели не членуват в тях, се определят със заповедта по ал. 8. Такава заповед е издадена на 25.01.2016г. с № 985 (л.34-л.38).По т.ІІ от заповедта са определени критериите за допустимост на лицата и корабите,които имат право да получат индивидуални квоти за улов и да риболоводстват калкан през 2016г.,приложими към всички лица и кораби,без значение членството им в организация по чл.10в от ЗРА:

1.      Корабът,заявен за участие в квотата да е вписан в Регистъра на риболовните кораби;

2.      За съответния кораб да е налице валидно разрешително за стопански риболов;

3.      Заявителят да няма задължения по влезли в сила наказателни постановления;

4.      Отсъствие на участие на риболовния кораб в незаконен,недеклариран или нерагламентиран риболов и извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент 1005/2008г.;

5.      Наличие на монтирано и свързано с ЦНРК бордово оборудване за проследяване на кораба от системата за наблюдение на риболовните кораби на ИАРА;

6.      Наличие на система за автоматично разпознаване…………….;

7.      Кандидатите за индивидуални квоти за улов на калкан през 2016г. следва да бъдат регистрирани като юридически лица или еднолични търговци;

8.      Лицата,ползващи предоставено от ИАРА бордово оборудване за сателитно проследяване на кораба,да са уредили отношенията си с ИАРА,като са сключили договори за ползване на оборудването и са заплатили всички дължими към момента такси за неговото използване;

9.      Пълно усвояване на квотата за 2015г. В случай на прехвърляне на част от индивидуалната квота,процентното усвояване се определя спрямо остатъчното количество от първоначално определената индивидуална квота;

10.  Средно усвояване от 85% от квотата за 2013 и 2014г. В случай на прехвърляне на част от индивидуалната квота,процентното усвояване се определя спрямо остатъчното количество от първоначално определената квота;

11.  Подаден формуляр за икономическа статистика за 2015г.

          По точка ІІІ от заповедта са определени критерии за оценка на лицата, подали заявление за индивидуална квота при условията на чл.30,ал.9,изр.второ от ЗРА или т.І.2 от заповедта .

          В заповедта е указано,че заявленията се подават в регионалните сектори “Рибарство и контрол” на ИАРА в Бургас,Варна и Добрич,не по-късно от 05.02. 2016 година.

          Буцефал 72” ЕООД, с управител Н.Б.Ю., с адрес *** е подал заявление на 27. 01.2016г.-л.32, което е в посочения от Изп.директор срок в горецитираната заповед.На 16.02.2016г.,Изп директор издава процесната заповед, неразделна част от която са приложение №1 и  №2. Дружеството на Ю. и неговата лодка  не са включени, като липсват каквито й да са мотиви в тази насока. Единствено в приложение №2 е записано,че  в определения срок,в ИАРА са постъпили 77 заявления за участие. След обявения срок са постъпили 5 заявления, които не се вземат предвид.В заповедта и приложенията не са изложени мотиви  дали всички, подадени в срок 77 заявления са уважени, кои и защо не са уважени. Това се отнася и за “Буцефал 72” ЕООД, който безспорно е подал заявление в указания срок. След като не е включен в списъка и не му е определена индивидуална квота, задължително е следвало административният орган да изложи мотиви за това.В конкретния случай Изп. директор е нарушил разпоредбата на чл.59, ал.2,т.4 от АПК, тъй като не е посочил правни и фактически основания за издаване на отказа,дружеството на жалбоподателя да бъде включено в списъка и да му се определи индивидуална квота за улов на калкан за 2016г. Допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и допълнително,в друг документ, но същият следва да е цитиран в акта, а в случая това липсва.В писмено становище от 03.05.2016г.,процесуалният представител на ответника, предоставя данни за причината, поради която оспорващият не е  включен в списъка на риболовните кораби и техните индивидуални квоти а именно,  не отговаря на критерий ІІ.4 за допустимост, определен със заповед РД-985/25. 01.2016г. На Изп.дирктор на ИАРА и в тази връзка представя Наказателно постановление №02-58/21.12. 2015г. и АУАН № В 0009002 – л.43-45 от делото.В съдебно заседание представя Протокол от 13.05. 2016г. от с.з. по н.а.х.д. №99/2016г. от който се установява,че жалбоподателят е извършил нарушение по ЗРА.Настоява,че е налице тежко нарушение по см.  на Регламент 1005/08г. на Съвета. Изброените доказателства обаче не са включени в оспорваната заповед и не се съдържат в административната преписка, предвид което не могат да санират пропуска на административния орган, да изложи мотиви за отказа.Съдът също не може да санира този пропуск, като приеме мотиви вместо издателя на акта, на основание представените от него в съдебното производство доказателства.

          Независимо от изложеното съдът счита,че за яснота следва да коментира НП, което не е влязло в сила и по което между страните по делото не се спори.То  изключва твърдяното от ответника,че жалбоподателят не отговаря на критерия по т.І.4 от заповед № РД-985/25.01.2016г. на Изп.директор на ИАРА-отсъствие на участие на риболовния кораб в незаконен,недеклариран или нерагламентиран риболов и извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент 1005/2008г.В тази връзка следва да се добави, че риболовният кораб на жалбоподателя е КВ 62-45, а в наказателното постановление липсва описание на риболовен кораб с такъв номер. Все в тази връзка и в подкрепа на изложеното следва да се посочи чл. 16, ал.1,т.10 от ЗРА. Съгласно текста на нормата,Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури  съставя и поддържа регистър на констативните протоколи, актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, издавани от оправомощените служители на ИАРА, но извадка от този регистър не е приложена към административната преписка.От друга страна, от 28.02.2013г. е в сила Наредба №3/19.02.2013г. на Министъра на земеделието и храните за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета от 29.09.08г., за създаване на система на Общността за предотвратяване възпиране и премахване на незаконния,недеклариран и нерегулиран риболов. Съгласно чл.2 от Наредбата, тежки нарушения са нарушенията по смисъла на чл. 42,параграф1,буква”а”от Регламент (ЕО) №1005/2008г. Съгласно чл. 3,ал.1 от същата Наредба,за всяко нарушение по смисъла на чл.42§1,буква “а” от Регламент (ЕО) №1005/2008г. от същата Наредба,притежателят на разрешително за стопански риболов получава съответен брой точки,съгласно приложението.В ал.2 от нормата е определено,че точките се присъждат със заповед на Изп. Директор на ИАРА, или оправомощено от него длъжностно лице от деня на влизане на наказателното постановление за съответното нарушение. По делото безспорно се установи,че представеното наказателно постановление не е влязло в сила и липсва основание за присъждане на точки по чл.3,ал.1 от Наредбата. От друга страна, ответникът не представи доказателство, от което по безспорен начин да се установи,че жалбоподателят е извършил тежко тарушение по чл.2 от Наредбата, към момента на издаване на оспорваната заповед. 

          Предвид гореизложеното,Заповед № РД-14/16.02.2016г. и приложение №1 и №2 към същата заповед за разпределяне на индивидуална квота за улов на калкан през 2016г.,издадена от Изп.директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е издадена в нарушение на административно процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена,в частта относно Заявление № 70 00-1282 /27.01.2016г. от Буцефал 72”ЕООД, с адрес на управление гр. Добрич, ул. ”Батак” №4,вх.А,ет.6,ап.12 и управител Н.Б.Ю., за включване в усвояване на квота калкан за 2016г.,като  преписката  се върне на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен  срок от влизане на решението в сила.

          Мотивите в настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона следва да се считат за задължителни указания за административния орган при постановяване на акта му.

          С оглед изхода по делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143, ал.1 от АПК, подателят на жалбата има право на сторените разноски в размер на 300 лева, представляващи платен адвокатски хонорар и държавна такса.

          С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК и чл. 174 АПК, Административен съд-Добрич

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Буцефал 72” ЕООД,със седалище и  адрес на управление гр.Добрич, ул. ”Батак” №4,вх.А,ет.6,ап.12,ЕИК 20225982,с управител Н.Б.Ю.,ЕГН **********, Заповед № РД-14/16.02. 2016г. за разпределяне на индивидуални квоти за улов на калкан през 2016г., издадена от Изп.директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в частта, относно Заявление № 70 00-1282 /27.01.2016г. от Буцефал 72”ЕООД.

          ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за ново произнасяне по Заявление № 70 00-1282 /27. 01.2016г. от Буцефал 72”ЕООД, с адрес на управление,с адрес на управление гр.Добрич, ул. ”Батак” №4,вх.А,ет.6,ап.12 и управител Н.Б.Ю. за включване в усвояване на квота калкан за 2016, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

          ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на “Буцефал 72” ЕООД,със седалище и  адрес на управление гр.Добрич, ул. ”Батак” №4,вх.А,ет.6,ап.12, ЕИК 20225982,с управител Н.Б.Ю.,ЕГН **********, сумата от 300 лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

                                                                

 

                                                              АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: