Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич , 12.07.2016год.

 

В    И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Добрички административен съд, в закрито заседание на дванадесети юли, две хиляди и шестнадесета година, ІV-ти състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

разгледа докладваното от председателя административно дело № 85 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 297, ал. 4 ( Глава ХVІІ, Раздел VІ ) от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Х.Б.М. ***, подадена чрез адв.Ю.О. срещу писмо с изх. № Б-396-00-032 от 15.02.2016г. на началника на РО-НСК Добрич към РДНСК-Североизточен район, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на заповед № РД-14-298/12.07.2007г., с която е наредено премахване на незаконен строеж “Масивна жилищна сграда”, извършен от Къймет Салиева Сюлейманова в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр.Балчик, с административен адрес ул.”Г.С.Раковски” № 22 без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

В жалбата е изразено несъгласие с отказа на началника на РО “НСК” Добрич, обективиран в оспореното писмо, да прекрати образуваното производство по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж. В жалбата се твърди, че от момента на влизане в сила на заповедта за премахване 25.09.2007г. до 23.03.2014г. не са предприети действия по премахване на строежа, поради това били налице предпоставките по чл.285 от АПК изпълнителното основание да не се привежда в изпълнение, тъй като са изминали пет години от влизането му в сила. Жалбоподателката счита, че оспореното писмо е нищожен административен акт, поради неспазване на процесуалните норми. Алтернативо излага твърдения и за незаконосъобразност на акта -  фактите и обстоятелствата, довели до издаването му не са доказани и изяснени, издадено в нарушение на чл.59 от АПК. По тези съображения моли отказът за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на заповедта  да бъде отменен, като вместо него да се разпореди на органа, който го е постановил, да не провежда принудително изпълнение по премахване на незаконен строеж: “Масивна жилищна сграда”, извършен в поземлен имот № 433, кв.83 по плана на гр.Балчик, с административен адрес ул.”Г.С.Раковски” № 22.

Ответникът, началникът на РО”НСК” Добрич към РДНСК-Североизточен район, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.Г. в придружително писмо към административната преписка с вх. № 482/02.03.2016г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че по реда на чл.277 от АПК в изпълнителното производство са отправени две покани за доброволно изпълнение и са съставяни протоколи от проверки, представляващи действия по прекъсване на давността. Поради това, че изпълнителното производство е висящо и петгодишната давност по чл.285, ал.1 от АПК не била изтекла, ответникът моли жалбата да бъде оставена без  уважение като неоснователна.

Административен съд гр.Добрич, след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства и ги прецени във връзка с твърденията и исканията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По така подадената жалба съдът се е произнесъл с определение № 99 от 19.04.2016г., с което я е оставил без разглеждане, прекратил е производството по делото и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Определението на първоинстанционния съд е обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд, който го е отменил с определение № 6866/08.06.2016г., постановено по адм.д. № 5504/2016г. и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия. В мотивите на определението на касационната инстанция е прието, че оспореното писмо е акт, с който органа се е произнесъл по възражение по чл.282, ал.1, т.9 от АПК.

Административен съд Добрич в настоящият си състав констатира, че оспореното писмо с изх. № Б-396-00-032/15.02.2016г., така , както е и посочено в него е издадено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 112/30.07.2015г., постановено по адм.д. № 242/2015г. по описа на Административен съд гр.Добрич, приобщено като доказателство към настоящото дело. С горепосоченото съдебно решение е разрешен спорът между страните изтекла ли е предвидената в 285, ал.1 от АПК пет годишна давност – пречка за привеждане в изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж с № РД-14-298/12.07.2007г., извършен от Къймет Салиева Ахмедова. 

От представената административна преписка по издаване на настоящия отказ се установява, че същата е абсолютно идентична с преписката по издаване на предходен отказ, обективиран в писмо  № Б-396-00-099/06.04.2015г. на началника на РО”НСК”-Добрич, по чието оспорване е било образувано адм.д. № 242/2015г. Основанията за отказа да се прекрати изпълнителното производство по премахване на строежа в двете писма са абсолютно идентични. Съображенията за горните изводи, произтичат от приобщените по настоящото дело писмени доказателства в т.ч. и адм.д. № 242/2015г., по описа на Административен съд гр.Добрич, от които се установява следното:

С влязла в сила на 26.11.2007г. заповед № РД-14-298/12.07.2007г. е разпоредено премахване на незаконен строеж, извършен от Къймет Салиева Ахмедова.  От удостоверение за наследници № 39/26.01.2015г. се установява, че извършителката на строежа Къймет Салиева Ахмедова е починала на 05.01.2015т. и е оставила двама наследника, дъщерите си Х.Б.М. и Зюрия Б.М.. Към момента на смъртта й строежът не е премахнат, а след това, на 24.03.2015г. едната от наследничките, Зюрия Б.М., прави възражение пред органа по изпълнението, че е изтекла пет годишната погасителна давност за премахване на строежа и моли заповедта да не се изпълнява.

По това възражение административният орган се произнася с отказ да прекрати изпълнителното производство на исканото основание-погасителна давност, обективиран в писмо с № Б-396-00-099/06.04.2015г., в което излага съображенията си, че производството продължава да е висящо, тъй като периодично е предприемал действия по изпълнението на заповедта – изпратени две покани за доброволно изпълнение и извършени действия по изпълнението на заповедта, за които са съставени констативни протоколи от 12.10.2009г., 18.05.2010г. и 04.12.2014г.

Срещу отказа да бъде прекратено изпълнителното производство по възражението за изтекла погасителна давност по чл.282, ал.1, т.9 от АПК и двете наследнички на извършителката на незаконния строеж, сестрите Х.М. и Зюрия М. подават жалба до съда, пред който е образувано адм.д. № 242/2015г. Производството е приключило с решение № 112/30.07.2015г. по адм.д. № 242/2015г. по описа на Административен съд гр.Добрич, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на решението е прието, че пет годишната давност по чл.285, ал.1 от АПК не е изтекла, тъй като задължението за премахване е станало изискуемо на 27.11.2007г., но на 10.09.2009г., на 12.10.2009г., на 18.05.2010г. и на 04.12.2014г., когато са извършвани действия по изпълнение на заповедта. Възприето е становището на органа по изпълнение, че са извършвани действия, които прекъсват давността. Решението е влязло в сила на 30.07.2015г.

До постановянане на втори отказ за прекратяване на изпълнителното производство на същото основание и при същите доказателства се е стигнало , поради това, че със съдебното решение преписката е върната на органа по изпълнението да се произнесе по възражението за изтекла давност и на другата наследничка Х.Б.М., изложено в жалбата до съда срещу първия отказ, постановен на 06.04.2015г. В мотивите на съдебното решение е прието, че жалбата на Х.М. срещу постановения на 06.04.2015г. отказ не е допустима, тъй като тя не е направила възражение за изтекла погасителна давност пред органа по изпълнението, който единствено е компетентен да се произнесе по него с постановление. Прието е, че възражението на Х.М. по чл.282, ал.1, т.9 от АПК е направено за пръв път с жалбата от 20.04.2015г. срещу писмо № Б-396-00-160/29.02.2016г., по която е било образувано адм.д. № 242/2015г.

В изпълнение на указанията в съдебното решение органът по изпълнението е издал  оспореното в настоящото съдебно производство писмо, с което отново е постановил отказ да прекрати изпълнителното производство -   на абсолютно същите основания, които вече са обсъдени и приети с влязлото в сила решение за основателни.

В настоящото производство съдът намира, че влязлото в сила съдебно решение е част от преписката по издаване на оспорения отказ и следва да се зачете силата на пресъдено нещо. Освен това влязлото в сила съдебно решение е пречка да се подлагат на повторна преценка представените от органа по изпълнението едни и същи доказателства по двете дела, образувани по оспорване на един и същи отказ , но постановен в два отделни писмени акта на органа по изпълнението в отговор на направени две отделни възражения от наследничките на извършителя на строежа.

Оспореното в настоящото съдебно производство писмо, с което е постановен отказ да бъде прекратено същото изпълнително производство, понеже е свързано с принудителното изпълнение на една и съща заповед за премахване, за един и същ процесен период, спрямо едни и същи задължени лица, но поради по-късно направеното възражение от единия длъжник, не е основание за преразглеждане и пререшаване на спора изтекла ли е предвидената в закона пет годишна погасителна давност. Нови доказателства, различни от представените по адм.д. № 242/2015г. по описа на Административен съд гр.Добрич не се сочат и не се представят.

Затова обсегът на съдебната проверка за законосъобразност по жалбата на Х.Б.М. срещу отказа на началника на РО “НСК” Добрич включва проверка издаден ли е същия от компетентен орган, отговаря ли на изискванията за форма, спазени ли са процесуалните правила по издаването му и постановен ли е в съответствие с указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, с което преписката е върната за произнасяне по възражението на втория наследник., Х.Б.М..

При извършване на тази проверка съдът констатира, че отказът изхожда от орган по изпълнението. Началникът на РО “НСК” Добрич е компетентен да приведе в изпълнение заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като същата е влязла в сила на 26.11.2007г., т.е. преди влизане в сила на изменението на ЗУТ, публ. ДВ бр.82/26.11.2012г. Преди това изменение, чл.225 от ЗУТ предоставя компетентност за премахване на строежи от пета категория за Началника на ДНСК или упълномощено от него лице.

По отношение на изискванията за форма: Оспореното писмо, което представлява акт на органа по изпълнението, постановен в отговор на възражение по чл.282, ал.1, т.9 от АПК, следва да бъде оформен и със съответното наименование като “Постановление”. В случая ответникът не се е съобразил с изискванията за форма на актовете, които се издават в хода на изпълнителните производства по Глава V от АПК. Нарушението обаче не е преценено като съществено при касационната проверка за законосъобразност, видно от определението на ВАС по адм.д. № 5504/2016г., затова не може да се приеме, че е основание за отмяната на акта.

По отношение на спазване на процесуалните правила: Решението, с което преписката е върната на органа за произнасяне по възражението на жалбоподателката е получено от органа на 03.08.2015г. В изпълнение на указанията на съда, същият се е произнесъл едва на 15.02.2016г. Допуснатото нарушение на изискването за своевременно произнасяне и за своевременно предприемане на действия по изпълнението, свързани с принципа за съразмерност, не може да се определи също като съществено нарушение- основание за отмяна на постановлението. Това нарушение може да доведе единствено до ангажиране на предвидената в нормата на чл.273 от АПК лична отговорност на органа по изпълнението затова, че не е осъществил същото в срока, посочен в изпълнителното основание, а при липса на такъв – в разумен срок, както го задължава принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.

По съществото на спора: Настоящият състав намира, че органът по изпълнението се е произнесъл за втори път по въпроса изтекла ли е предвидената в чл.285, ал.1 от АПК погасителна давност по отношение изпълнението на заповед № РД-14-298/17.07.2007г. на зам. началника на ДНСК – спор, който вече е бил разрешен с влязлото в сила на 30.07.2015г. съдебно решение. Затова същият е бил задължен да се съобрази с възприетото в мотивите на влязлото в сила съдебно решение становище, че доказателствата- две покани и три констативни протокола, представени по адм.д. № 242/2015г. и по настоящото дело установяват прекъсването на петгодишната давност, т.е. неоснователността на направеното възражение. Затова оспореният в настоящото съдебно производство отказ, доколкото е постановен в изпълнение на съдебно решение, е правилен и законосъобразен. Същият изцяло е съобразен с влязлото в сила съдебно решение. Основанията и доказателствата за постановяването му са същите с тези, обсъдени в мотивите на съдебното решение. Те не биха могли и да се различават, единствено поради обстоятелството, че едната наследничка на длъжника, Зюрия М., е направила възражението си за изтекла давност на 24.04.2015г., а другата, Х.М. - жалбоподателка по настоящото дело, един месец след това, на 20.04.2015г.

Административният орган, както и съдът в настоящото производство са ограничени във възможността да дават различна оценка на представените по настоящата преписката доказателства, тъй като те са напълно идентични с представените по адм.д. № 242/2015г. и оценени един път с влязъл в сила съдебен акт, като доказващи действия, довели до прекъсване на давността, а оттам и до невъзможност за прекратяване на изпълнителното производство на това основание.

Следва да се посочи, че на обжалване подлежат всички действия, бездействието и постановленията на органа по изпълнението, съгласно чл.294 от АПК. И при преценката спазен ли е материалния закон се отчита съответствието на действието по изпълнението с разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 и т.2 и чл.6 , ал.1 - ал.5 от АПК.

Водим от горното, Добричкият административен съд, ІV-ти състав, на основание чл.298, ал.4 от АПК

 

Р Е Ш И:

 

ОТВЪРЛЯ жалбата на Х.Б.М. ***  срещу писмо с изх. № Б-396-00-032 от 15.02.2016г. на началника на РО-НСК Добрич към РДНСК-Североизточен район.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: