Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ …………………..

гр. Добрич, 27. 07. 2016 год.

 

 

                  Добричкият административен съд, І-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

     

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова АД № 74/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “хххххх” ЕООД, ЕИК хххххх със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Мусала” № 4 чрез адв. Н. Ж., редовно упълномощен, за обявяване нищожността на заповед на Кмета на Община Каварна № 940/ 22. 10. 2009 год., в частта й, с която се нарежда извършване на замяна на собствен на Община Каварна недвижим имот с идентификатор 05009.200.144 по плана на с. Божурец, община Каварна срещу задължение на “хххххх”ЕАД да учреди в полза на Община Каварна ограничено вещно право на преминаване през поземлен имот № 05009.200.683 по КК на с. Божурец, Община Каварна.

В жалбата се сочи, че с атакуваната заповед се нарежда прехвърляне чрез замяна на имот 144 по КК на с. Божурец, който представлява полски път. Този път е граничещ със собствения на жалбоподателя имот № 138  и е единствения достъп до него. Изразява се становището, че атакувания административен акт е нищожен поради невъзможен предмет. Имот 144 е публична общинска собственост и не може да бъде предмет на замяна. Издаденият акт за частна общинска собственост не променя характера на собствеността на имота, тъй като не е отпаднала обслужващата функция на този път, още повече, че липсва решение на ОС-Каварна за промяна на собствеността на имота от публична в частна общинска собственост. Претендира се обявяване нищожността на заповедта в атакуваната й част. Претендират се и съдебни разноски.

 Ответникът по жалбата Кметът на Община Каварна не изразява становище по спора.

Заинтересованата страна “хххххх”ЕАД, гр. София изразява становище, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес и че същата е неоснователна. Със заповед № РД-18-8/ 19. 02. 2008 год. е одобрена кадастралната карта за района, която отразява влезлите в сила подробни устройствени планове. Вследствие прилагане на ПУП-ПРЗ, влязъл в сила на 16. 08. 2005 год. е възникнала съсобственост между Община Каварна и търговското дружество и съсобствеността е прекратена чрез сключване на договор за замяна. ПУП-ПРЗ от 2005 год. не е оспорен от страна на жалбоподателя. Процесната заповед е издадена въз основа на решение на Общински съвет Каварна, което също не е оспорено от жалбоподателя. Имотът на жалбоподателя представлява неурегулиран замеделски имот и като такъв няма достъп до улица. Одобреният ПУП за имота е загубил правното си действие.

При преценката на процесуалната допустимост на жалбата и по–конкретно при преценката за наличие на правен интерес в лицето на жалбоподателя да атакува процесния административен акт, съдът взе предвид следното: Съдът намира, че оспорваният административен акт има пряко влияние върху правната сфера на жалбоподателя. Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза имот № 05009.200.144 по КК на с. Божурец, Община Каварна е с площ от 486 кв. м. с трайно предназначение “земеделска територия” и с начин на трайно ползване “за селскостопански, горски, ведомствен път”, който би трябвало да обслужва имоти 223, 138 /на жалбоподателя/, 170, 168 и 278.  При разпита му в съдебно заседание вещото лице посочва, че по одобрения ПУП-ПРЗ за имот 05009.200.138 на жалбоподателя достъпът до имота е предвидено да се осъществява чрез този път. След издаване на процесната заповед достъпът до имота на жалбоподателя може да осъществи само със съгласието на заинтересованото лице “хххххх”ЕАД. Следователно, с издаването на оспорваната заповед се ограничава и стеснява правото на достъп на жалбоподателя до собствения му недвижим имот, като това право се поставя в зависимост от волята на друг правен субект, което обстоятелство поражда правния интерес за атакуването й. Жалбата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.

При преценката на основателността й съдът счита същата за основателна по следните съображения:

С предложение вх. № РД-01-4938/ 11. 09. 2009 год. “хххххх”ЕАД е поискало от Община Каварна извършване на замяна между дружеството и общината на идеални части и цели множество имоти между които и имот № 05009.200.144 по КК на с. Божурец, Община Каварна срещу прехвърляне на идеални части и цели други недвижими имоти. Искането е мотивирано с възникнала съсобственост между общината и дружеството вследствие нанасянето в КККР на влязъл в сила ПУП-ПРЗ от 2005 год. Издаден е акт № 4715/ 15. 09. 2009 год. за частна общинска собственост за имота /л. 69 от делото/. С протоколно решение № 258 по протокол № 28 от заседание на Общински съвет Каварна, проведено на 29. 09. 2009 год. е дадено съгласие за ликвидиране на съсобствеността между дружеството и Община Каварна чрез извършване на замяна. Неразделна част от решението е приложение № 2 към него, в което фигурира имот № 05009.200.144 /л. 243 от делото/. Въз основа на решението на общинския съвет е издадена процесната заповед № 940/ 22. 10. 2009 год., с която под т. 2. 1. е разпоредено да се извърши замяна на имот № 05009.200.144, собственост на Община Каварна с идеални части от имоти и цели имоти, собственост на дружеството, подробно описани в т. 3 от заповедта. Със заповед № 1459/ 15. 11. 2004 год. по отношение имота на жалбоподателя е одобрен ПУП-ПЗ /л. 267 от делото/. По делото е назначена съдебно –техническа експертиза, която в заключението си сочи, че до 19. 02. 2008 год., когато са одобрени КККР на с. Божурец, по плана за земеразделяне процесният имот е с номер 000144 и е представлявал полски път, който е обслужвал имотите на север от него, между които и имот 000138, собственост на жалбоподателя. След одобряване на КККР на 19. 02. 2008 год. имотът получава идентификатор 05009.200.144. Същият е с площ 486 кв. м. с трайно предназначение “земеделска територия” и с начин на трайно ползване “за селскостопански, горски, ведомствен път”, като отново обслужва няколко имота на север от него, между които и имота на жалбоподателя. Към датата на издаване на процесната заповед имотът има същата площ, същото предназначение и същият начин на трайно ползване. След 11. 10. 2010 год. имотът променя формата си и увеличава площта си, но запазва предназначението си и начина на трайно ползване. По отношение на този имот няма влязъл в сила ПУП, той остава извън границата на урбанизираната територия, одобрена с ПУП-ПРЗ от 2005 год. При огледа на место вещото е констатирало, че път не съществува. По отношение на имот 05009.200.138 има действащ ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 1459/ 15. 11. 2004 год.

Горепосочената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

За да се отговори на въпроса може ли Общински съвет Каварна, респ. Кметът на Община Каварна да се разпорежда с имот № 05009.200.144 следва да бъде даден отговор на въпроса каква е неговата характеристика и респ. какъв вид общинска собственост представлява той-публична или частна. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като подробно и компетентно извършено, става ясно, че имот № 05009.200.144,  както към момента на издаване на процесната заповед, така и към настоящият момент по действащата КККР представлява път, намиращ се в земеделска територия. /приложение № 9 и приложение № 15 към експертизата/. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. По делото няма данни имот № 05009.200.144  преди издаване на процесната заповед да е бил собственост на граждани, юридически лица или държавата и следователно той е бил общинска собственост. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОбС имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Изложените правни разпоредби налагат извода, че Общински съвет Каварна, респ. Кметът на Община Каварна не е могъл да се разпорежда с имота, поради забраната на чл. 7, ал. 2 от ЗОбС. Разпореждането с имота би могло да бъде осъществено при наличието на няколко условия, които в конкретния случай не са налице. На първо място е необходимо имотът да е загубил обслужващата си функция на достъп до имотите на север от него, между които и имотът на жалбоподателя. По действащата КККР имотът е отразен като път с обслужваща функция. Тази функция съществува и по силата на действащия ПУП-ПЗ по отношение имота на жалбоподателя. Правно ирелевантно е обстоятелството, че на место този път не съществува. На второ място е необходима промяна на начина на трайно ползване на имота по реда на чл. 78а от ППЗСПЗЗ, на трето място-промяна на вида общинска собственост по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС /решение на общинския съвет, което в случая липсва/ и издаване на АЧОС. Тази процедура не е спазена, имотът е запазил характера на публична общинска собственост и същият не може да бъде обект на разпореждане.

С оглед изложените съображения съдът счита, че заповед на Кмета на Община Каварна № 940/ 22. 10. 2009 год., в частта й, с която се нарежда извършване на замяна на собствен на Община Каварна недвижим имот с идентификатор 05009.200.144 по плана на с. Божурец, община Каварна с идеални части от имоти и цели имоти, собственост на “хххххх”ЕАД, гр. София, подробно описани в т. 3 от заповедта и срещу задължение на дружеството да учреди в полза на Община Каварна ограничено вещно право на преминаване през поземлен имот № 05009.200.683 по КК на с. Божурец, Община Каварна е юридически нищожна по см. на чл. 146, т. 1 от АПК, и следва да бъде обявена за такава.

Съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 173, ал. 2 от АПК, налагащи ново решаване на въпроса по същество от административния орган.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, възлизащи на сумата от 445. 00 лв., 50. 00 лв. от които заплатена държавна такса и 395. 00 лв. възнаграждение за вещо лице.

 Така мотивиран и на осн. чл. чл.172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 от АПК съдът

 

 

                              Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед на Кмета на Община Каварна № 940/ 22. 10. 2009 год., в частта й, с която се нарежда извършване на замяна на собствен на Община Каварна недвижим имот с идентификатор 05009.200.144 по плана на с. Божурец, община Каварна с идеални части от имоти и цели имоти, собственост на “хххххх”ЕАД, гр. София, подробно описани в т. 3 от заповедта и срещу задължение на дружеството да учреди в полза на Община Каварна ограничено вещно право на преминаване през поземлен имот № 05009.200.683 по КК на с. Божурец, Община Каварна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАВАРНА да заплати на “хххххх” ЕООД, ЕИК хххххх със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “Мусала” № 4 сумата от 445. 00 лв. разноски по делото. 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :