Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………….

Добрич, 01.08.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Добричкият административен съд, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                      

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 705/ 2015 год.

 

Производството е по реда на чл. 145-178 АПК.

Образувано е жалба вх. № 2792/ 19.11.2015 г. на В.Т.М.,*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 02 - 080 - 6500/ 7173 от 15.10.2015 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".

Жалбоподателят твърди, че обжалваното уведомително писмо съставлява нищожен административен акт поради това, че е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, не отговаря на изискванията за форма и противоречи на целта на закона, като е издаден в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че осъществява дейност като земеделски стопанин и има земеделско стопанство по смисъла на §1, т. 23 и т. 24 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Според него в УП не са посочени конкретните фактически основания, които са обусловили по същество отказ за подпомагане. Според жалбоподателя в приложените таблици и в разясненията към тях се цитират различни правни основания, които поради многобройния си характер и поради липса на конкретни фактически основания, не позволяват извеждане на конкретните правни основания, въз основа на които е постановен отказ за финансиране. Жалбоподателят прави оплакване, че не е бил уведомяван за установени несъответствия или за неспазване на конкретни базови изисквания, както и за други нередности, които да дават основания за отказване на поисканото подпомагане. В този смисъл настоява, че оспореното писмо е в явно противоречие със заложените в чл. 1, ал. 2 на Наредба № 11/ 06.04.2009 г. цели на подпомагането по отношение прилагането на агроекологични дейности в земеделските стопанства и по – специално с тази по т. 3 относно държавната подкрепа за развитие на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден. В заключение иска да бъде прогласено за нищожно УП и да бъде върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Алтернативно се прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното УП. Претендират се съдебни разноски, включително адвокатски хонорар. Допълнително, след запознаване с административната преписка,  чрез процесуалните си представители жалбоподателят представя писмено становище (л. 138 – 139). Твърди отново, че в УП не се съдържат фактическите основания за издаването му. Настоява, че този пропуск не може да бъде саниран в хода на съдебното производство при обжалване на акта със становище на процесуалния представител на административния орган. Изтъква, че трайно в практиката се приема, че немотивираността на административния акт поради липса на фактически основания е достатъчно основание да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на АПК. Сочи конкретно решение на ВАС в подкрепа на становището. Счита, че в УП липсват съществени мотиви, които да обосновават наличие на конкретно правно основание административният орган да упражнява компетентността си (властта) си да обяви заявените за подпомагане площи за недопустими и да откаже подпомагане за тях. Според жалбоподателя административният орган не сочи и не представя доказателства за това, че земеделският производител е бил уведомен за извършени от контролиращото лице сертификации и констатации, които към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 година да удостоверяват период на преход на парцел или връщане на биологичен парцел към период на преход. Допълва, че оспореният административен акт е издаден, без да е установен коректният агроекологичен код за извършваните от заявителя дейности. Отново настоява за прогласяване нищожността на акта, алтернативно за неговата отмяна поради незаконосъобразност. 

Ответникът – Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалните си представители в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата. Така в молба по делото и писмена защита /л. 130 – 132; 239 – 244/ старши юрисконсулт А. сочи, че кандидатът е подал заявление на подпомагане за кампания 2014 г. по мярка 214 “Агроекологични плащания” с направление “Биологично растениевъдство”, в което е заявил БЗС 06104-304-3-1 с площ от 4.48 ха с код АП03.  Допълва, че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП за декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, резултатите от които са детайлно представени в процесното УП. Сочи, че във връзка с констатация за двойно декларирани площи, за която е уведомен надлежно, кандидатът се е отказал от застъпването на 0.03 ха. След разрешаване на двойно заявени площи площта на БЗС/парцела е 4.46 ха. Добавя, че съобразно чл.37, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в срок до 30 октомври контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки в електронната система по чл. 68. Изтъква, че въведената от контролиращото лице в случая информация е за “биологично производство в преход”, а кандидатът е заявил този парцел с АЕП код АП03 (биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза). Уточнява, че е напълно възможно една продукция, която е била дори биологична, ако в даден период бенефициентът използва забранени вещества, тя да загуби този си статус. Указва, че съгласно т.6.1 на т.6 “Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления на мярка АЕП” от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, в случай че информацията на съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел се различава от заявената от земеделски стопанин за същия парцел, ДФЗ – РА намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за цялото БЗС, както е сторено в случая. Иска да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и претендира от името на ДФЗ сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В.Т.М. е подал общо заявление за подпомагане с вх. № 17771420/ 15.05.2014 г. и УРН 207108 /л. 25/ Към заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2013 година в землище с. Бранище, общ. Добричка, област Добрич, с площ 4.49 ха, със заявен код за 2013 г. – АП08. /л. 26/ В Заявлението /л. 27/ е отбелязано, че лицето кандидатства по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/, Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/ и Агроекологични плащания /АЕП/ /л. 28/. УП, жалбата срещу което е предмет на настоящото производство, е по повод АЕП. На л. 6 от заявлението по схемата за АЕП в Таблицата на използваните парцели 2014 е заявен код АП03. /л. 30/ На л. 15 от заявлението се съдържа Протокол от автоматични проверки на въдените данни, в който е посочена като вид грешка "фермерски блокове без физически блок". /л. 39/. По отношение откритата грешка с писмо изх. № 02-080-6500/5304 от 21.08.2014 г. Изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил кандидата, че при извършване на административни проверки на подаденото заявление е установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. Приложена е таблица с площите и размер на застъпването. /л. 58 – 61/ От имотите в таблицата ЗП е потвърдил използването на този с кадастрален № 06104-019-050, като е представил декларация в този смисъл на 15.09.2014 г. и списък с потвърдени кадастрални имоти, съответно доказващи основанието за ползването документи – в случая нотариални актове. /л. 63 – 69/

По делото е приета Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 “Агроекологични плащания” на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и заповедта, с която е утвърдена, съответно заповедите за изменението й. /л. 168 – 202/  

Като доказателства по делото са приети писмо на Министъра на ЗХ до Изпълнителния директор на ДФЗ от 04.03.2015 г. относно предаване на пакет от цифрови географски данни /л. 110 – 114/, писмо изх. № 13-1439/ 12.03.2015 г. на Министъра на ЗХ до ДФЗ за предаване на окончателни за кампания 2014 цифрови географски данни за специализиран слой “площи, допустими за подпомагане” и на окончателни цифрови географски данни за специализиран слой “Постоянно затревени площи” /л. 115 – 116/, Заповед № РД – 09 – 807/ 05.12.2014 г. на министъра на ЗХ за одобряване на обновения специализиран слой ПДЗС за кампания 2014 година /л. 117 – 119/, Заповед на Министъра на земеделието и храните № РД – 46 – 287/ 06.03.2015 г. за одобряване на окончателен специализиран слой ПДП. /л. 120 – 121/, Заповед № 03-РД/323/ 11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия /л. 123 – 124/.

По отношение Заповед на Министъра на земеделието и храните № РД – 46 – 287/ 06.03.2015 г. за одобряване на окончателен специализиран слой ПДП. /л. 120 – 121/ не се твърди и не са налице доказателства да е налице жалба от страна на В.Т.М.. 

От жалбоподателя е представен Сертификат, издаден от контролиращото лице CERES, в който е посочено, че се касае за насаждения от лешници, площ 4.49 ха, статус – биологичен, издаден на 03.09.2014 г. с валидност до 31.08.2015 г. и посочена дата на инспекцията - 29.05.2014 г. /л. 147/ В изпълнение разпореждане на съда от контролиращото лице е изпратено и прието като доказателство писмо изх. № 42/ 21.01.2016 г. Към писмото са приложени първа страница на общата база данни и страница 26, която съдържа данните, предоставени от контролиращото лице за статута на стопанството на жалбоподателя за 2014 г. Предоставена е информация и за подадените данни за 2015 година. Обърнато е внимание, че РА изисква от сертифициращите органи актуална информация към 9.06. за инспекции 2014 и към 23.06. за 2015 година, което всъщност включва сроковете за подаване на заявления за подпомагане. /л. 162 – 165/. Видно от таблицата, приложена към писмото, на л. 164 от делото за стопанството на М. е подаден статус “в преход” към 9.06.2014 г.

Жалбоподателят оспорва записванията в представената таблица с твърдението, че противоречат на приетия като доказателство Сертификат. По искане на жалбоподателя в тази връзка е назначена съдебно – агрономическа експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че отглежданите лешници отговарят на изискванията на Наредба № 11/ 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 /л. 230/ Към заключението си вещото лице е представило копие на регистрационната карта на ЗП, анкетна карта за регистрация на ЗП, анкетен формуляр с посочен вид култура – лешници и площ 4.48 ха. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че според него стопанството е със статус биологично поради това, че в случая са минали повече от две години от отглеждането на дръвчетата. /л. 237 на гърба/

Като доказателство по делото е приложено и прието и писмо на контролиращото лице /л. 257 – 258/, в което е отразено, че ЗП е присъствал по време на проверката на 29.05.2014 г., когато е взета листна проба за анализ за наличие на пестициди. Резултатите от анализа, изпратени от лабораторията в Германия на 11.06.2014 показват наличие на остатъци от пестициди, забранени за ползване в биологичното земеделие. На 17.06.2014 г. (се указва в писмото) CERES GmBH надлежно е уведомил жалбоподателя за резултатите, като е изискал и обяснение за наличието на пестициди в пробите. Сертификатът е издаден след получаване на отговор по електронната поща на 04.08.2014 г. Контролиращото лице още веднъж потвърждава, че към 09.06.2014 г. статутът на стопанството е “стопанство в преход”. /л. 258/ В тази връзка жалбоподателят представя кореспонденция със сертифициращото дружество и доказателствата, които му е изпратил, като обяснява наличието на пестициди от съседно стопанство. /л. 271 – 278/ С отговора си към сертифициращото лице и представените доказателства, жалбоподателят на практика признава констатациите на вещото лице за наличие на остатъци от пестициди, забранени за ползване в биологичното земеделие към датата на подаване на заявлението.

Като доказателство по делото е приет и Договорът между жалбоподателя и сертифициращия орган. /л. 44 – 49/ Съгласно чл. 3. абзац 6 /л. 45 – 46/ клиентът има задължение в случай на биологична сертификация да информира незабавно CERES за приложението на каквито и да е забранени препарати или субстанции на който и да е етап от производството, включително замърсяване от съседни полета.      

При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка, съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни, намира за установено от правна страна следното:

Обжалваният отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Постановен е с Уведомително писмо (УП) с изх. № 02 -080 - 6500/ 7173 от 15.10.2015 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е връчен лично на жалбоподателя на 02.11.2015 г., видно от печата, поставен върху известието за доставяне. (текстовото изписване в известието на цифрата 10 вместо 11 очевидно е техническа грешка на пощенския служител или получателя предвид печата и датата на издаване на писмото). Жалбата е изпратена по пощата на 16.11.2015 г., видно от печата върху приложения по делото плик. С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. С оглед на това жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 АПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Спор по тези факти между страните няма.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административното производство, имащо за предмет подаденото от жалбоподателя заявление, е уредено в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата).

В глава осма от Наредбата подробно е описана цялостната процедура по подаване и разглеждане на заявленията за подпомагане. Тя започва с подаване на заявление за подпомагане. Извършват се административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане. Съгласно с чл. 65 от Наредбата се извършват административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане. Парцелът на жалбоподателя не е бил определен за проверка на място. Проверка е извършена на място от сертифициращия орган съгласно чл. 68 от Наредбата, чиято информация е дала основание за отказ. Административното производство завършва с одобряване, намаляване или отказ за изплащане на годишната финансова помощ съобразно чл. 65, ал. 1 от Наредбата, в резултат на което е издадено процесното Уведомително писмо /УП/. Последното съставлява индивидуален административен акт, който се издава от Изпълнителния директор на разплащателната агенция /РА/. В тази връзка след анализ на посочените по – надолу разпоредби и доказателства съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, поради което е валиден, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" установява правомощие на изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от разплащателната агенция. По делото е приета заповед на Изпълнителния директор за делегиране на правомощия № 03-РД/323/ 11.03.2015 г. /л. 123 - 124/, издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие”, с която съгласно т. 1 заместник изпълнителният директор има правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /л. 123/, с оглед на което в конкретния случай оспореният акт е издаден от компетентен орган. Издаденият от държавен орган в нарушение на специалната му правосубектност административен акт е недействителен (нищожен) и не поражда правни последици. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. Съответно на това некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. В конкретния случай индивидуалния административен акт е издаден от орган, за когото са налице и трите насоки на компетентност, поради което не са налице предпоставките, за да бъде прогласен за нищожен оспореният акт.

Актът е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът намира, че от таблиците в уведомителното писмо става ясно, че са взети предвид резултатите от извършените проверки на заявените БЗС по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Процесните парцели не са били предвидени и за тях не са извършвани проверки на място, както вече беше отбелязано, което се установява по безспорен начин от колона 5 /л. 18/ на таблицата към УП. Проверките на място не са и задължителни според действащата нормативна уредба. Съобразно нормата на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм. и доп. изм. и доп. ДВ. бр. 12 от 13 Февруари 2015 г.), действаща към момента на кампания 2014 г., на задължителна проверка на място подлежат 5% от подадените заявления за подпомагане. Съответно е и съдържанието на чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/ 2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая по СЕПП и СПП заявлението не е попаднало сред квотата за проверка. С изменението от 2015 г. на чл. 30, ал. 3 от ЗПЗП и към момента на издаване на УП, вече е отпаднала 5% - вата квота и преценката за такива проверки на място е след анализ само на риска по преценка на административния орган.

В УП са посочени и съответни на фактическите констатации правни основания. В разясненията към Таблицата на л. 20 от делото относно начина на изчисляване на размера на финансово подпомагане за колона 9 от таблицата изрично е указано, че неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ - РА от външни институции съгласно чл. 68 от Наредба № 11/ 2009 г., както и чрез проверка на място от Техническия инспекторат. В случая, както беше посочено, за жалбоподателя са налице административни проверки и информацията от проверката на сертифициращото лице. Допълнено е в разясненията, че наложеното намаление/редукция е съгласно т.8.2 "Размер на намаленията" от Методиката. /л. 187/ В тази връзка следва да се има предвид, че мотивите на административния акт са допълнени чрез документите към административната преписка, а в случая, и от данните в ИСАК. Част от административната преписка са и заповедите на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", както и картите и таблиците, съставляващи разпечатки, съответно цифрови копия от ИСАК, които отразяват състоянието в системата относно подаденото от жалбоподателя заявление и неговия административен статус. Още при подаване на заявлението  е установено след разпечатка на картен материал, че е налице вид грешка за двойно заявени площи, която впоследствие е изчистена. В конкретния случай от съществено значение е, че част от преписката е и подадената от сертифициращия  орган информация, доколкото въз основа на нея се преценява дали лицето е изпълнило базисните изисквания. Волята на административния орган е ясна, поради което няма пречка съдът да упражни контрол върху акта. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт липсват мотиви, което изтъква като основание за нищожност.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/ 2009 година прилагането на агроекологични дейности в земеделските стопанства се подпомага за постигане на конкретната цел - подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод за селскостопанско производство, който е и икономически изгоден. Тази цел обаче следва да бъде постигната чрез спазване на условията и предпоставките, указани в закона. Тя не може да е самоцел и въпреки, че не са изпълнени императивните изисквания, да се счита, че следва да е налице подпомагане. В този смисъл и това съображение на жалбоподателя е неоснователно.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че административно-производствените правила при издаване на УП са спазени, същото е в съответствие с целта на закона, с оглед на което не са налице особено съществени нарушения, които да налагат прогласяването нищожността на оспорения акт в какъвто смисъл е неоснователно оплакването на жалбоподателя.

По отношение искането за отмяна на оспореното УП като незаконосъобразно, съдът съобрази следното извън изложеното по - горе:

В УП ясно и точно е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от земеделския производител заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя противоречие между записаното в колона 7 в Таблицата на стр. 2 от УП, където е посочена площта на парцела с неспазени базови и други изисквания и колона 8, където е указана площта на парцела с установена (определена) площ на парцела. Видно от разясненията към таблицата, колона 7 касае площта, за която не са били спазени базови изисквания за съответното направление. Изрично е записано в УП, че в случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел, кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от контролиращото лице …, с което той има сключен договор за контрол на биологично производство. В колона 8 е записана установената площ, която след изчистване на грешката по отношение двойно заявени площи дава установената площ, която именно след потвърждаване на ползваните парцели е в размер на 4.46 ха. В случая обаче отказът е не защото е налице наддекларирана площ, а защото не са спазени базови изисквания. Затова колона 6, 7 и 8 са с една и съща стойност.

Спорът по отношение конкретния производител касае заявения от него код в направление “Биологично растениевъдство”, а именно стопанство “в преход” с код АП08 или код АП03 за “биологично производство”. Съдът споделя напълно становището на ответника, който изтъква, че редът и условията за подпомагане по мярка 214 са уредени в Наредба № 11/ 2009 година, като добавя, че към всяко заявление се попълва Таблица на използваните парцели (налична по делото, както за 2013, така и за 2014 година), в която земеделският стопанин сам посочва обработваните от него парцели. Картите на блоковете на земеделските стопанства се очертават от заявителя, който указва тяхното местонахождение и сам декларира както начина на ползване на земята, така и кода за обработваната от него култура. В самата жалба ЗП настоява, че е посочил правилно, че стопанството му е с биологичен статус и че това се потвърждава от приложения по делото сертификат. От друга страна, прави оплакване, че административният орган не е установил коректния код. /л. 138 на гърба, абзац последен/ Ако стопанството е ”биологично”, то коректният код е 03 и в този смисъл той е правилно посочен. В тази насока са сторените по делото доказателствени искания от страна на жалбоподателя и твърденията, които прави. /л. 208/ Нещо повече, ако е налице грешен код, няма значение причината, поради която е сгрешен заявеният код и това обстоятелство не може да се вменява като неизпълнено задължение на административния орган. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. не се отпуска финансова помощ за годината, ако кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в заявлението. Това е самостоятелно и достатъчно основание за отказване на субсидията, независимо и дори кандидатът да поддържа парцелите в добро земеделско и екологично състояние. С оглед събраните по делото обаче доказателства и защитната теза на жалбоподателя се налага проблемът, че в случая контролиращото лице към датата на подаване на заявлението е установило факти, които сочат на стопанство “в преход”. В този смисъл не става въпрос за неточно или грешно посочване на кода, а за неспазване на базовите изисквания за съответен вид стопанство. Жалбоподателят сам си противоречи очевидно при промяна на защитната позиция. В тази връзка следва да се има предвид, че и в сключения със сертифициращия орган договор  жалбоподателят е сложил отметка срещу (ЕО) на Съвета № 834/2007 (съответен в ЕС) в частта, в която е записано какъв вид сертифициране изисква клиентът. /л. 44/. Предмет на този Регламент  е биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. Съобразно чл. 2, б. "б” от същия Регламент, "биологично производство" означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в настоящия регламент разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение. В случая е налице писмена информация, предоставена от CERES GmBH, съгласно която стопанството на производителя е “в преход”, а не е с “биологичен статус”.  Този експертен извод не се оспорва от земеделския стопанин предвид обстоятелството, че представя доказателства, с които обяснява, че насажденията са засегнати от забранени продукти. Писменото изявление на сертифициращия орган е доказателство, което обвързва съда и е резултат от писмено доказателство (изследванията на лабораторията) по смисъла на т. 19 от §1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, в сила от 19.02.2013 г., издадена от Министерството на земеделието и храните. Това изявление е с характер на официален свидетелстващ документ, защото на сертифициращия орган държавата всъщност е възложила административни функции. Изводите на експертите в тази връзка не са опровергани със съдебната експертиза. Вещото лице е счело, че поради изтеклия двугодишен период, е налице стопанство с биологичен статус. Съгласно чл. 24 от същата Наредба продължителността на преходния период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на чл. 23 е:

1. най-малко две години върху земеделските площи;

2. най-малко две години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури;

3. най-малко три години при многогодишни култури, различни от фуражните.    Освен срока обаче съгласно  Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола с § 6) от Преамбюла при биологичното растениевъдство е разписано изискване значително да се ограничи използването на пестициди, които може да окажат неблагоприятно влияние върху околната среда или да доведат до наличие на остатъчни количества пестициди в земеделските продукти. Начинът на разписване сочи на извода, че наличие на остатъчни количества пестициди в земеделските продукти е несъвместимо с биологичното производство. В случая са констатирани остатъчни количества пестициди, поради което сертифициращият орган е дал заключение за “преход”. Нарушени са базови изисквания от посочения регламент, указани в т. 7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по Мярка 214 /л. 178/, поради което на основание и т. 6.1 от Методиката е отказано подпомагане. /л. 177/ Правните основания, послужили за отказ и начинът на установяване на фактическите основания са ясно и конкретно посочени в УП в разясненията към колона 7 от Таблицата на л.2 от УП /л. 18/ В този смисъл необосновано и неоснователно е оплакването, че от оспорвания акт не може да се направи извод за правните основания, послужили за постановяване на отказа.  

            Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за неспазване на базовите изисквания. Уведомяването се извършва, не от ДФЗ, а от контролиращото лице, както е сторено и в случая /л. 257/. Това обстоятелство се признава и в писмото на жалбоподателя до сертифициращия орган. Така в последното /л. 271/ М. сочи, че е присъствал на проверката, че на 17.06.2014 г. е получил протокол с резултатите от изследването и че установените резултати за наличие на забранени активни вещества са от действие в съседно от север на парцела му поле, като е представил и информация за ветровете в съответния район. В този смисъл процедурата е спазена. Отразеното в приетия по делото сертификат за статус на стопанството касае вече кампания 2015 година, в какъвто смисъл е и подадената от контролиращото лице информация към електронната система по чл. 68 от Наредба № 11/ 2009 г. Съобразно разпоредбата на този текст от Наредба № 11/ 2009 г. състоянието на парцела за съответната година, се определя към датата на подаване на заявлението: Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и дирекциите на национални паркове "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан" въвеждат данни за извършените през текущата година проверки. Контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията за реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В случая датата на заявлението е от 15.05.2014 г. Проверката е от 29.05.2014 г. и тази проверка дава, че към 09.06.2014 г. насажденията за засегнати от забранени вещества. С оглед императивните изисквания на закона ирелевантно за кампания 2014 г. е обстоятелството, че на по - късен етап същата година са изчистени забранените вещества. Това е относимо за следващата кампания на 2015 година, в какъвто смисъл е и представеният по делото Сертификат. Не може да се говори и за допусната грешка относно кода от страна на сертифициращия орган за кампания 2014 г., доколкото спор за наличието на забранените вещества няма, а и доказателства за сгрешен код липсват.

            Още с определението за насрочване съдът на основание чл. 170, ал. 2 от АПК е указал на жалбоподателя, че доколкото се касае за отказ, то доказателствената тежест е негова. На това беше обърнато внимание и по време на съдебното производство. Твърденията на жалбоподателя бяха противоречиви. Той не представи доказателства, с които да установи незаконосъобразност на оспорения отказ, още по - малко нищожност на административния акт.

            С оглед изложеното, настоящият състав на съда, счита жалбата за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение, а оспореният акт като валиден, правилен и изцяло законосъобразен - потвърден.

            Предвид горното и с оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на ответната страна следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/ съгласно §1 от ДР във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 144 АПК във връзка 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното Административен съд – Добрич, ІІ едноличен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 2792/ 19.11.2015 г. на В.Т.М.,*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 02 - 080 - 6500/ 7173 от 15.10.2015 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".

ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд "Земеделие " - гр. София, съдебно – деловодни разноски в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: