Р  Е Ш Е Н И Е

369

гр.Добрич, 31.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година , ІІІ състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА-  ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 546 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе  взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от  Закона за устройство на територията  /ЗУТ/.

          Образувано е по жалби от П.С. ***, ЕГН ********** и С.Р.Н. от гр.Балчик,ЕГН **********, съединени   за общо разглеждане, срещу заповед №1087/27.08.2015г. на Кмета на община Балчик за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158, кв.26 по плана на в.з. “Сборно място” гр.Балчик.

          Първият жалбоподател счита заповедта за обща,без конкретни фактически обстоятелства и правни съображения.Основава се на решение на ОбЕСУТ от 25.06.2015г., което е със същите правни недостатъци.Заповедта се издава след отменително решение на съда по адм.д. №411/2012г., с което се приема,че не е налице съгласие на всички собственици за изменение на плана по чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ. Твърди,че съгласно приетото от съда, новата граница създава неясен статут на сградата му,за разлика от влезлия в сила регулационен план от 1985г., установяващ запазване на съществуващите сгради в имота му.Настоява,че заповедта нарушава правото му на собственост,тъй като регулационния план определя границите на имотите.Иска от съда да я отмени.В съдебно заседание С. лично,заедно с адв. В.Б. поддържа жалбата.Адв. Б.   излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.Представя писмена защита.

          Вторият жалбоподател   С.Р.Н. счита заповедта за незаконосъобразна в частта,с която е одобрено изменение на регулационните линии между УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-15 и собствения му имот-УПИ І-156,кв.26 и са образувани нови УПИ Х, ХІ и ХІІ. По силата на заповедта са променени вътрешните регулационни линии между имота му и тези,на Л.Ж. и П.С.,като не са отчетени съществуващите постройки и разстоянието  от 4м., което е задължително между регулационната линия на неговия имот и на имота на Ж..Изразява становище,че допуснатото изменение е в нарушение на нормата на чл.16,ал.2 от ЗУТ, според която ПУП по ал.1 се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. Настоява,че заповедта за промяна на кадастралната карта, послужила за процесното изменение не е влязла в сила,тъй като не му е съобщавана.Настоява също,че  и процесната заповед не му е съобщавана. Не е участвал и в административното производство по нейното издаване,като заинтересовано лице по чл.131,ал.2 от ЗУТ.Иска от съда да отмени оспорваната заповед.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Н.,заедно с адв. М.Т.,която особено настоява,че заповед № КД-14-08-460/24.09.2010г. не е влязла в сила и излага допълнително аргументи.Претендира присъждане на  разноските по делото. Представя писмена защита.                      

          Ответникът се представлява от гл.юрисконсулт Женя Манолова,която оспорва жалбите. В писмено становище заявява,че оспорваната заповед е издадена по реда на чл.134,ал.2,т.2 от ЗУТ.Такова изменение е допустимо,когато е налице вече,урегулирана територия,но имотните граници не съвпадат с тези по регулация, което несъвпадение се дължи на изменение на кадастрален план ,или на кадастрална карта. Твърди,че в случая всички условия в тяхната комулация са налични.Счита жалбата на Н. за просрочена.Твърди,че му е съобщена с писмо, което той не е получил,предвид което е издадена служебна бележка, удостоверяваща, че съобщението е поставено на информационното табло на общината.На 17.11.2015г. е посетил общинската администрация и е пожелал заповедта да му бъде връчена, което не санира факта,че по-рано писмото му е връчено.Относно твърдението на Н.,че заповедта за изменение на кадастралната карта не е влязла в сила заявява,че преди да бъде одобрено процесното изменение, този въпрос е изследван от администрацията, като за целта от заявителя Ж. е поискано да представи доказателства, че изменението на кадастралната карта е влязло в сила.Заявителят е представил писмо на СГКК-Добрич за влизане в сила на изменението.Жалбата на Н. счита и за просрочена,като твърди,че му е съобщена с писмо, което той не е получил,предвид което е издадена служебна бележка, удостоверяваща, че съобщението е поставено на информационното табло на общината. На 17.11.2015г. е посетил общинската администрация и е пожелал заповедта да му бъде връчена, което не санира факта,че по-рано писмото му е връчено.

          В писменото становище се заявява още,че с процесната заповед само се одобрява изработването план за изменение на ПУП,който възпроизвежда одобрена,или вече изменена КК т.е. заповедта допуска едно съществуващо вече  правно положение. Ако жалбоподателите са имали претенции е трябвало да оспорват заповедта, с която през 2010г. е изменена КК.Тази заповед.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

          Заинтересованото лице Л.С.Ж. се представлява от адв. Ю. О.,която оспорва жалбите.Възразява срещу твърдението на Н., че не бил участвал в процедурата по издаване на заповедта и не му били връчвани възражения и съответните актове.Като се позовава на доказателствата по преписката твърди,че Н. е бил в течение на всички въпроси и това, че е подал жалба означава,че е бил известен за всичко онова,което се е случило като административнопроизводствени правила.Позовавайки се на Удостоверение от СГКК-Добрич, оспорва твърдението на Н., че Заповед №КД-14-08-640/ 24-09.2010г. на Началника на службата му е била съобщена. В тази връзка неоснователно е и твърдението му,че е налице нарушение на чл.134,ал.2 от ЗУТ е неоснователно. Иска съдът да потвърди заповедта.Претендира сторените по делото разноски.   

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, както и в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: 

          По допустимостта на жалбите:

Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 от ЗУТ,който по силата на чл.215 ЗУТ подлежи на съдебен контрол.На П.С. заповедта е съобщена по пощата на 04.09.2015г., видно от известие за доставяне, л.7. Жалбата е подадена в община Балчик на  08.09.2015г. , в рамките на преклузивния  срок по чл. 215, ал.4 ЗУТ.На втория жалбоподател Н., заповедта е връчена лично(на ръка) на 17.11.2015г. (л.123).Жалбата му срещу заповедта е подадена направо до административния съд на 30.11.2015г.,в рамките на преклузивния  срок по чл. 215, ал.4 ЗУТ.Първоначалното твърдение, че жалбата на Н. е подадена след този срок  е оттеглено в съдебно заседание.Освен подаването на жалбата в срок,за да е допустима същата,то жалбоподателите следва да имат правен интерес от оспорването.По силата на чл.131 от ЗУТ,същите са заинтересовани лица в производството на процесното изменение на ПУР,следователно правото им да оспорват заповедта е безспорно.  Предвид изложеното,съдът преценява жалбите като процесуално допустими,а разгледани по същество,същите са неоснователни.

          Административното производство по издаване на оспорваната заповед е проведено във връзка с влязло в сила на 07.11.2013г.  Решение № 76/30.04.2013г., постановено по адм.д.№ 411/2012г. по описа на АС-Добрич, с което е отменена Заповед № 911/ 04.10.2011г. на Кмета на община Балчик за одобряване проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158,кв.26 по плана на в.з.”Сборно място” гр.Балчик,като се образуват нови УПИ ХІ-225 и УПИ ХІІ-225. Съдът е върнал преписката,образувана по искания на Л.Ж. с вх. №№ 94Л-03-1/17.02.12г. и 94Л-03-3/12.05.12г. за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона.Към  делото е приет и приложен окончателния проект от който е видно,че южната дворищно-регулационна граница на УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158,кв.26 по плана на в.з.”Сборно място” гр.Балчик се изменя, като площите отговарят на съдебно решение и писмо на МРРБ-АГКК.

          Видно от доказателствата по адм.д.№ 411/12,приложено към настоящото, Л.Ж. е поискал изменение на регулацията на гореописаните имоти като се е позовал на влязло в сила решение №134/18.10.2006г. на Балчишкия районен съд по гр.д. №89/98 с което по отношение на него е прието за установено правото на собственост върху 70 кв.м. от имотната основа на собствения му имот №158, урегулиран в парцел VІІІ в кв.26, включени в кадастралната основа на имот №157, урегулиран в парцел ІХ, към момента на одобряване на кадастралния план на вилната зона през 1985г., собственост на П.С..Със същото решение се признава за установено по отношение на Ж. правото на собственост върху 72 кв.м.Решението по цитираното гражданско дело,на което се е позовал Ж. е приложено и по настоящото дело.

          В мотивите на  Решение № 76/30.04.2013г., постановено по адм.д.№ 411/ 2012г. по описа на АС-Добрич, по повод на което е започнало производството по процесната заповед, съдът е коментирал,че разработката предвижда провеждане на вътрешната регулационна линия между имот 255 и имоти 253 и 254 по новата кадастрална граница по КК, одобрена със заповед № КД-14-08-640/29.09.2010г. на Началника на СГКК-Добрич, като границата се измества в южна посока и навлиза в имоти 253 254, собственост на П.С. и С.Н.. Съдът е приел,че променената граница между имотите,проведена по северната фасада на съществуващата сграда в имот 253 по КК,създава неясен статут за същата,предвид липсата на план за застрояване, който следва да е неделима част от плана за регулация.Съдът е приел също,че не са налице условията на чл.134, ал.2,т.6 от ЗУТ за процесното изменение,тъй като липсва съгласие на всички собственици на имоти,които са непосредствено засегнати от разработката.Освен това е изложил мотиви,че административният орган неправилно е определил правното основание за одобряване на изменението.Предвид фактическите основания за издаването на заповедта съдът е направил извода,че същата е следвало да се процедира по чл.134,ал.2,т.2 от ЗУТ,съгласно заповед № КД-14-08-640/29.09.2010г. на Началника на СГКК-Добрич, но тъй като същата не е влязла в сила(не е съобщавана на Н.),то незаконосъобразността на акта, предмет на делото не се санира.

          Административният орган е изпълнил указанията, дадени от съда,преди да се произнесе с оспорваната по настоящото дело заповед.Също в изпълнение на указанията на съда, заинтересованата страна Л.С.Ж. е подал нови заявления  от 22.10.2014г. и 04.12.2014г., като искането вече е  за допускане не за изменение на ПУП-ПР, а за изменение на  ПУП-ПРЗ за имоти №№ УПИ ІІ-158 и УПИ-159 по плана на в.з. “Сборно място”-гр.Балчик, кв.26.Във връзка с искането,на 14.11.2014г., Кметът е уведомил Ж.,че преписката е оставена без движение,като му е указано, че за да започне законосъобразното й процедиране по реда на чл.134, ал.2,т. от ЗУТ,следва да представи доказателство, че Заповед № КД-14-08-640/24.09.2010г. на Началника на СГКК-Добрич е съобщена на Спиродон Р.Н. и е влязла в сила, както и скица-предложение за изменение на ПУП-ПР с отразяване на съществуващото застрояване на в УПИ на двамата съседи,която да обосновава изискуемите по чл.31 от ЗУТ отстояния между сградите и границите на УПИ и да отразява разрешените по предходен ПУП строежи-чл.125,ал.4 ЗУТ. Ж. е представил  исканите документи, предвид което на 22.12.2014г. по искането е дадено становище от Гл.архитект на общината. Въз основа на становището,със Заповед № 1572 от 29.12.2014г., Кметът е разрешил  изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158 в кв.26 по плана на в.з.”Сборно място” гр.Балчик.Правното основание за изменението е чл.134,ал.2,т.2 от ЗУТ. На основание чл.135,ал.6 от ЗУТ с предписанието е спряно прилагането на действащия устройствен план  в частта, за имотите за които се отнася.

          На 02.04.2015г., по т.3 от прот.№3 на ОбЕСУТ-Балчик, представената от Ж. разработка е приета. Срещу нея е депозирано възражение от П.С., което е разгледано от ОбЕСУТ и не е уважено с решение по т.7,прот. № 5/25.06.2015г.

          Въз основа на протоколите от заседанията на ОбЕСУТ, Кметът на община Балчик е издал оспорваната заповед.

          По делото е назначена и приета СТЕ.От заключението на вещото лице се установява,че одобреният с процесната заповед № 1087/27.08.2015г. на Кмета на община Балчик ПУП-ПРЗ, напълно отговаря на изменените кадастрални граници на ПИ 02508.8.253, ПИ 02508.8.254 и ПИ 02508.8255 по Заповед № КД-14-08-640/24.09.2010г. на Началника СГКК-Добрич, но заповедта не съответства на материализираните на място граници и на съответните кадастрални граници по КП от 1985г. на в.з. “Сборно място”. Изслушаната съдебно-техническа експертиза е обективно и компетентно изготвена от лице, с необходимите специални знания и с оглед на съответствието на заключението с останалите доказателства по делото съдът счита, че следва да кредитира заключението като годно доказателствено средство.Съдът не кредитира допълненията по заключението, дадени в съдебно заседание на 32.03.16г.,тъй като са неотносими към спора.Става дума за изразено от вещото лице становище за  промяна на южните граници на имотите на жалбоподателите, които нито са предмет на разработката,нито вещото лице е имало задача да ги изследва,при което излиза извън пределите на поставената му от жалбоподателя Неделечев задача.Опитът на процесуалният му представител да се възползва от неотносимото становище на вещото лице съдът приема, като опит да се изложат допълнителни аргументи за незаконосъобразността на процесната заповед.

          Предвид гореизложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в рамките на правомощията му.Видно от поставен печат за Кмет, заповедта е подписана от М.С.П., зам.кмет,съгласно заповед №647/26.06.2012г.От Заповед № 857/20.08.2015г. на Председателя на ОбС Балчик, от 20.08.2015г. до 28.08.2015г. вкл., Кметът на община Балчик е бил в платен годишен отпуск.Дата на издаване на процесната заповед е 27.08.2015г., следователно при отсъствие на кмета, законосъобразно същата е подписана от заместник кмета П..Ето защо,възраженията относно компетентността на издателя на заповедта са неоснователни.

          Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя Н.,че заповедта е постановена при съществени нарушения на производствените правила, което е видно от представените от ответника доказателства. Вярно е,че Н. не е потърсил  уведомлението по чл.128,ал. от ЗУТ, изпратено на неговия адрес с обратна разписка, но това не означава,че администрацията не е изпълнила свое задължение. Пасивното му поведение не може да се вмени като нарушение от нейна страна. След като съобщението не е потърсено, за което общината е била уведомена, тя е извършила същото по реда на §4 от ЗУТ. Отделно от това, с факта на подаване на жалба срещу процесната заповед, Н. е осъществил в пълен обем правото си на защита.

          Заповедта е в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона. Тя е издадена на основание чл.134,ал.2,т.2 от ЗУТ съгласно която, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. В случая е налице влязла в сила Заповед № КД-14-08-640/24.09.10г. на Началника СГКК-Добрич, послужила като основа за одобряване на процесната разработка т.е. налице са условията за процедиране на разработката, на посочените в заповедта правни основания.Ако жалбоподателите считат,че със заповед №  640 на Началника на СГКК гр. Добрич се нарушават техни права,то е следвало да я оспорят по съдебен ред, което не е сторено и заповедта е влязла в сила, противно на твърдението на жалбоподателя Н..Още в административната фаза по издаване на процесната заповед, заинтересованата страна Ж. е представил  Удостоверение изх.№ 25-73821/27.11.2014г на СГКК-Добрич,от което е видно, че   Заповед № КД-14-08-640/24.09.10г. на Началника СГКК-Добрич е съобщена на  С.Р.Н. по реда на чл.61,ал.3 от АПК, чрез поставяне на 18.12.2013г. на таблото за уведомления в службата и публикуване на 19.12.2013г. в интернет страницата на Агенцията по геодезия,картография и кадастър и по отношение на Н. е влязла в сила на 03.01. 2014г. т.е., преди  допускане на разработката и нейното одобряване.Удостоверението е официален документ, неоспорен от страните, предвид което съдът е длъжен да се съобрази с материалната му доказателствена сила и да приеме, изменението на КК за процесните имоти е влязла в сила на сочената в него дата. В тази връзка всички наведени от жалбоподателя Н.  възражения са неоснователни,всъщност са недоказани, и не опровергават по никакъв начин удостовереното обстоятелство за влизане на заповедта в сила. По делото са представени доказателства, които в достатъчна степен установяват,че  Н. многократно е уведомяван чрез писма с обратни разписки,които са върнати в администрацията с отбелязване, че пратката не е потърсена. Административният орган е положил достатъчно усилия да уведоми Н.,включително е изискал служебна справка за неговия постоянен и настоящ адрес. Ето защо съдът преценява, че  в случая са били налице всички условия за прилагане на чл.61,ал. 3 от АПК.           

          Следователно в случая се касае за заповед,издадена при наличие на всички посочени в нея фактически и правни основания.

          По изложените съображения административният съдът намира, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК поради което жалбите срещу заповедта  следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ.                                             

            Предвид изхода по делото, жалбоподателите нямат право на сторените по делото разноски. Ответникът своевременно е претендирал разноски, поради което същите му се дължат и следва да се понесат от жалбоподателите в размер на 400 лева.Заинтересованата страна Л.С.Ж. има право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно е направил искане, но не е представил списък на разноските и размера на адвокатския хонорар, предвид  което разноски не следва да му се присъждат.       

          Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбите на П.С. ***, ЕГН ********** и С.Р.Н. от гр.Балчик,ЕГН **********, съединени   за общо разглеждане, срещу заповед №1087/27.08.2015г. на Кмета на община Балчик за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158, кв.26 по плана на в.з. “Сборно място” гр.Балчик.

          ОСЪЖДА П.С. ***, ЕГН ********** и С.Р.Н. от гр.Балчик,ЕГН **********,*** сумата в размер на 400 (четиристотин|) лева юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на  обжалване по аргумент на чл.215,ал.7 от ЗУТ.

                 

                                                     

                                                         Административен съдия :