Р Е Ш Е Н И Е

 

  266/10.08.2016г., гр.Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 538 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.216, ал.6, във вр. с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “хххх” № 258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано заедно от Р.Ц. и М.Б., против заповед № ДК-10-СИР-45/14.08.2015г. на началника на РДНСК – Североизточен район гр. Варна, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разрешение за строеж № 203/22.12.2014г., издадено от главния архитект на община Балчик за “Нов БКТП “Плая” 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21, 84 кв.м.”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик, с титуляр “Албена” АД. В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган за законосъобразност на разрешението за строеж, тъй като инвестиционният проект, въз основа на който то е издадено, е съгласуван и одобрен при липса на влязла в сила виза за проектиране в нарушение на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ. Сочи се, че визата за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тя не е съобщавана на заинтересованите лица включително и на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, поради което не е влязла в законна сила. Твърди се, че е допуснато нарушение и на чл.145, ал.1 от ЗУТ, тъй като при съгласуване и одобряване на инвестиционния проект не е извършена проверка за съответствието му с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване. Твърди се също, че инвестиционният проект е изготвен и одобрен от главния архитект на община Балчик, което противоречи на нормата на чл.230, ал.2 от ЗУТ, съгласно която проектанти с пълна проектантска правоспособност, които работят като служители по трудово или служебно правоотношение в администрациите на териториалните органи на изпълнителната власт, могат да извършват дейности по чл.229, ал.1 само за административно – териториални единици, в които те не са органи или не участват в състави на органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни и други правомощия по този закон. Излагат се съображения, че инвестиционният проект не подлежи на самостоятелен контрол, поради което жалбоподателят го е оспорил заедно с разрешението за строеж, но административният орган не е извършил проверка, нито не се е произнесъл по възраженията за неговата незаконосъобразност. Сочи се, че инвестиционният проект е съгласуван и одобрен в нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ при липса на предварителен договор с “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Твърди се, че нормата на чл.143, ал.1 от ЗУТ е императивна и липсата на представен предварителен договор с експлоатационното дружество е основание за отказ за одобряване и съгласуване на инвестиционния проект. Сочи се, че при изграждане на нов енергиен обект предварителен договор по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ следва да се сключи с “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, тъй като дружеството е разпределително предприятие по смисъла на чл.88, ал.1 от ЗЕ, както и оператор на разпределителна мрежа (ОРМ) съгласно легалното определение за това в §1, т.34 “б” от  ДР на ЗЕ, извършващо дейности, визирани в чл.108, ал.1 от ЗЕ. Твърди се, че “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е собственик на разпределителната мрежа на територията на Североизточна България (областите Велико Търново, Русе, Габрово, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Шумен и Търговище) и на средствата за търговско измерване (СТИ) на електрическа енергия – електомери (чл.120, ал.1 от ЗЕ), както и че е титуляр на лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г. за дейността “разпределение на електрическа енергия” на обособена територия за срок от 35 години. Счита се, че неправилно административният орган е приел, че е спазена нормата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като възложителят е представил предварителен договор за присъединяване на обект към преносната мрежа на “ЕСО” ЕАД с № ПРП-ПТ-20-30/10.11.2014г. Изтъкват се доводи, че “ЕСО” ЕАД притежава лицензия за управление на електроенергийната система, поради което не може да сключва валидни договори за присъединяване по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ. Счита се, че по силата на чл.117, ал.1, т.3 от ЗЕ такива договори следва да се сключват с операторите на електропреносната, съответно на електроразпределителна мрежа, каквото е “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, но не и “ЕСО” ЕАД. Възразява се, че с предварителния договор за присъединяване към преносната мрежа на “ЕСО” ЕАД не е договорено присъединяването на обекта, предмет на разрешението за строеж, а на целия курортен комплекс “Албена”, което е в нарушение на изискванията на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ и Наредба № 6/23.02.2014г. Оспорват се констатациите в оценката за съответствие на инвестиционния проект, че съществуващите кабели СрН 20 кV, чрез разкъсването на които ще се осъществява електрозахранването на новия трафопост на страна СрН, са собственост на “Албена” АД. Твърди се, че тези кабелни линии са собственост на жалбоподателя, вписани в инвентарните книги на дружеството. Сочи се, че относно собствеността на кабелите е налице висящ съдебен спор пред Окръжен съд – Добрич, за което е образувано т.д. № 165/2015г. по описа на съда. Изразява се становище, че кабелните линии представляват част от електроразпределителната мрежа, която по закон е собственост на оператора на мрежата. Те са строени при действието на Закона за електростопанството (отм.) и не биха могли да бъдат придобити в частна собственост по аргумент от чл.2, ал.2 от същия закон. При действието на ЗЕЕЕ (отм.), който отменя Закона за електростопанството от 1975г., кабелните линии представляват “енергиен обект” по смисъла на §1, т.17 от ДР на закона и доколкото при влизане в сила на закона са били държавна собственост, то съгласно чл.58 и § 67, ал.6 от ПЗР на закона са могли да бъдат придобити в собственост само от енергийното предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия. Твърди се, че същата правна уредба е включена и в §4 от ПЗР на сега действащия ЗЕ от 2003г., като това е залегнало и в трайната съдебна практика на ВКС по отношение на приложението на чл.17а от ЗППДОбП (отм.). Сочи се, че жалбоподателят се легитимира като собственик и на съществуващия в имота трафопост 14 “Гергана” по силата на АДС № 1995/26.09.2001г., издаден от Областния управител на област Добрич, като правото му на собственост е признато и с влязло в сила решение № 204/29.10.2009г. на Балчишкия районен съд, постановено по гр.д.№ 1/2008г. по описа на съда. Твърди се, че въпреки наличието на данни за собствеността на трафопоста и кабелните линии и сервитута, възникнал в полза на ЕПРМ по силата на закона, административният орган не е извършил проверка за спазване на задължителните отстояния по Наредба № 16/2014г. за сервитутите на енергийните обекти, както и начина на присъединяване на новоизграждащия се обект, с което е нарушил основните принципи в административното производство, залегнали в чл.6, чл.7 и чл.9 от АПК, изискващи административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, служебно да събира необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и да основава актовете си на действителните факти от значение за случая. Изтъква се, че за присъединяването на обекти към съответната електрическа мрежа е необходимо изричното писмено съгласие на собственика на тази мрежа, каквото в случая не е налице, поради което административният орган е нарушил императивни разпоредби на енергийното законодателство. Поддържат се доводи, че разрешението за строеж е издадено и в нарушение на чл.148, ал.9 от ЗУТ, тъй като в него не са посочени всички фактически и правни основания за издаването му, както и условията, свързани с изпълнението на строежа. Допълнително в писмени бележки по делото се излагат аргументи, че визата за проектиране е издадена при липсата на действащ подробен устройствен план за имота съгласно констатациите на вещите лица по делото, поради което тя е нищожен административен акт. Сочи се, че след като няма действащ ПУП за даден имот, е невъзможно да се издаде виза за проектиране за този имот, тъй като тя самата представлява извадка от ПУП. Твърди се също, че инвестиционният проект не е съгласуван и одобрен съобразно изискванията на §3, т.6 от ДР на Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като на отделните графични разработки липсва печат “Одобрявам” и подпис на главния архитект на община Балчик. Сочат се и нарушения на чл.8, ал.1 и ал.2 от същата наредба, тъй като отделните части на инвестиционния проект не са съгласувани от всички проектанти, като липсват и подписи на възложителя на строежа.

По изложените съображения се иска отмяна на заповедта и на оспореното разрешение за строеж ведно с одобрения инвестиционен проект към него, както и присъждане на сторените разноски по делото. Същевременно се прави възражение за прекомерност на заплатеното от заинтересованото лице “Албена” АД възнаграждение за адвокат, като се иска, в случай, че жалбата бъде отхвърлена, съдът да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган, в кръга на правомощията по чл.216 от ЗУТ, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че са налице всички необходими по закон документи за издаване на оспореното разрешение. Издадена е скица – виза за проектиране по регламента на чл.140, ал.3 от ЗУТ, която е задължителна при строителство на трансформаторен пост като обект на допълващото застрояване по смисъла на чл.41, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.91 от ЗУТ. Сочи, че визата за проектиране подлежи на пряк съдебен контрол и не е в правомощията на административния орган да се произнася по нейната законосъобразност. Твърди, че липсват данни за оспорване на визата, поради което не е налице нарушение на нормата на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ и административният орган правилно се е съобразил с нея. Оспорва възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ с оглед на наличието на сключен предварителен договор за присъединяване на обекта към преносната мрежа на «ЕСО» ЕАД. Поддържа доводи, че разрешеното строителство не противоречи на предназначението на имота – за курортен хотел, почивен дом, както и на начина и характера на застрояване, определени с действащия подробен устройствен план, като се позовава и на разпоредбата на чл.134, ал.6 от ЗУТ. Счита, че административният орган е направил цялостна преценка на законосъобразността на обжалваното пред него РС и правилно е отхвърлил жалбата срещу него, като е изложил фактически и правни мотиви за това.

Заинтересованата страна, главният архитект на община Балчик, оспорва основателността на жалбата по съображения, че оспорената заповед е правилна и отговаря на всички законови изисквания. Счита, че разрешението за строеж е издадено в съответствие с предвижданията на действащия ПУП и правилата и нормите за устройство на територията. Твърди, че за територията на КК «Албена» има одобрен градоустройствен план от 1972г., който по силата на действащите правила и нормативи за устройство на територията представлява ПУП – ПЗ по чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, третиращ характера на застрояване (средно и високо етажно, посочени с конкретни петна и етажност на застрояването), както и начина на застрояване в територията -разположено на групи (комплексно застрояване). Сочи, че съгласно чл.91, ал.1 от ЗУТ трафопостът е строеж на техническата инфраструктура, за който важат изискванията за допълващо застрояване. Твърди, че в действащия ПУП няма петно за допълващо застрояване, поради което за него е приложима разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ, която казва, че когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Излага доводи, че визата за проектиране е издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, но без конкретно котирано местоположение с оглед на специалната разпоредба на чл.114, ал.2 от ЗУТ, с която е предвидено, че точното местоположение на съоръжение на техническата инфраструктура се определя с инвестиционния проект. Счита, че визата за проектиране е законосъобразно издадена предвид спецификата на строежа, независимо че с разпоредбата на чл.140, ал.6 от ЗУТ е дадена възможност да не се издава виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура. Освен това твърди, че визата за проектиране е обявена на заинтересованите лица, вписани в КККР, поради което е влязла в законна сила и е стабилен административен акт.

Заинтересованата страна, “Албена” АД, чрез процесуалните си представители, оспорва допустимостта, а в условията на евентуалност и основателността на жалбата. Твърди, че “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД не е заинтересовано лице по смисъла на чл.140, ал.3 от ЗУТ, във вр. чл.131 и чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, имащо право да оспорва разрешението за строеж, както и визата за проектиране, тъй като не е собственик или носител на ограничени вещни права върху ПИ с идентификатор 39459.507.406 по КК на КК “Албена” според данните в кадастралния регистър. Сочи, че в КККР като собственик на имота, за който е издадено РС, е вписано само “Албена” АД и няма вписани ограничени вещни права върху този имот в полза на жалбоподателя, поради което за главния архитект на община Балчик не е съществувало законово задължение да му съобщи нито визата за проектиране, нито разрешението за строеж. Счита, че по силата на чл.2, ал.5 от ЗКИР данните в КККР са доказателство за правото на собственост, поради което в случая заинтересовано лице в административното и съдебното производство е само “Албена” АД, а не и “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Твърди, че представеният от дружеството АДС № 1995/26.09.2001г. не го легитимира като собственик или носител на ограничени вещни права върху процесния имот, тъй като е издаден за друг недвижим имот с пл.№ 114. Освен това твърди, че АДС е издаден в нарушение на ЗДС и ППЗДС, поради което е незаконосъобразен административен акт и няма удостоверителна сила за отразените в него факти и обстоятелства. Изразява становище, че към момента на издаване на разрешението за строеж са спазени изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Сочи, че жалбоподателят не е оспорил законосъобразността на издадената виза за проектиране, поради което тя е влязла в законна сила и всички оплаквания срещу нея са преклудирани. В условията на евентуалност, ако се приеме, че правото на жалбоподателя за оспорване на визата не е преклудирано, сочи, че тя е законосъобразен административен акт, издаден при спазване на изискванията на закона и в съответствие с предвижданията на действащия идейно застроителен план на КК “Албена” и строителните правила и нормативи. Изтъква, че съгласно чл.140, ал.6 от ЗУТ не е задължителна виза за проектиране за обекти на техническата инфраструктура, какъвто е и новопредвиденият трафопост на основание чл.64, ал.1 от ЗУТ, но тя е издадена с оглед на целесъобразността на разрешението за строеж и в изпълнение на разпоредбите на чл.91, ал.1 и чл.41, ал.2 от ЗУТ. Оспорва възражението на жалбоподателя, че инвестиционният проект е изготвен от главния архитект на община Балчик, като твърди, че той е съгласуван и одобрен, а не изработен от главния архитект на община Балчик. Сочи, че инвестиционният проект е изработен във фаза “технически проект” съгласно чл.139, ал.1, т.32 от ЗУТ от проектант, притежаващ пълна проектантска правоспособност. Изтъква доводи, че инвестиционният проект е съобразен с техническото задание и нормативните документи за проектиране на трафопостове, като е спазена и разпоредбата на чл.114, ал.2 от ЗУТ, съгласно която разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят с инвестиционния проект. Твърди, че е спазена и разпоредбата на чл.139, ал.3 от ЗУТ, като всички документи (графични и текстови) по всички части на инвестиционния проект са подписани и подпечатани от проектант на съответната част и са съгласувани с подпис на възложителя “Албена” АД. Счита за неоснователно оплакването в жалбата, че е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като инвестиционният проект е съгласуван и одобрен въз основа на представен предварителен договор с експлоатационното дружество “ЕСО” ЕАД, което е титуляр на лицензия за пренос на електрическа енергия и има право да присъединява производители и клиенти към електропреносната си мрежа. В писмената си защита сочи, че съгласно приетата по делото комбинирана СТЕ нивото на напрежение за електроснабдяване на обекта, за който е издадено РС, е определено в подстанция “Албена”, която е собственост на “ЕСО” ЕАД и присъединяването към електропреносната мрежа на дружеството е осъществено съгласно изискванията Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи. Твърди, че според вещите лица не са нарушени сервитутните зони за трафопоста и кабелните линии, като границата на собственост между мрежите на “Албена” АД и “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД се намира в подстанция “Албена”, където жалбоподателят разполага само с 6 броя електромера. Оспорва възражението, че електроразпределителната мрежа на територията на КК “Албена” е собственост на жалбоподателя, като твърди, че “Албена” АД е собственик на подземната кабелна ел. мрежа (средно и ниско напрежение) на цялата територия на комплекса съгласно нот. акт № 138/06.07.2015г. и приватизационна сделка с Държавата от 1997г.  Позовава се и на разпоредбите на чл.117, ал.5 и ал.6 от ЗЕ, като твърди, че “Албена” АД е голям краен небитов потребител на ел. енергия, който притежава правото на собственост върху земята, сградите, машините, съоръженията и подземните кабелни линии. Излага доводи и за приложение на чл.92 от ЗС, съгласно която собственикът на земята е собственик и на построеното в нея. Иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да му бъдат присъдени сторените разноски по делото, като същевременно прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване акт и в законоустановения срок съгласно приложените по делото (л.202,205 и 271) товарителница и обратна разписка, с които е подадена жалбата до съда, респективно е съобщена оспорената заповед. Неоснователно е възражението на заинтересованата страна “Албена” АД, че жалбата на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е недопустима, тъй като не е подписана от представляващите дружеството, а от лице без надлежно представено пълномощно и без надлежно представени доказателства, че има качеството на юрисконсулт. На първо място, жалбата е подадена от юрисконсулт С.М.М., който притежава общо пълномощие (л. 48 от делото), както и изрично пълномощие да представлява дружеството пред съд (л.201 от делото). Тези пълномощни съдържат реквизитите по чл.33 и чл.34 от ГПК и са подписани от законните представители на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, поради което легитимират упълномощеното лице като надлежен представител на дружеството. Освен това юрисконсулт М. притежава юридическа правоспособност съгласно удостоверение № 1045/01.10.2009г. на МП (л.49) и изпълнява длъжността юрисконсулт в дружеството по силата на трудов договор за неопределено време № 99/07.08.2015г. съгласно служебна бележка от 01.10.2015г., издадена от “ЕНЕРГ-ПРО Мрежи” АД (л.50), поради което отговаря на изискванията по чл.32 от ГПК за представителство по пълномощие. Независимо от изложеното, видно от материалите по делото, с второто пълномощно, подписано от законните представители на дружеството, са потвърдени изрично извършените от юрисконсулт М. действия по подаване на жалбата до съда, както и всички последващи процесуални действия по делото, поради което, дори и да се приеме, че тези действия са били извършени без представителна власт, то те са заздравени с обратна сила и са породили целения с тях ефект. Неоснователно е и възражението на заинтересованата страна за недопустимост на жалбата поради липса на активна легитимация на жалбоподателя да оспорва РС, тъй като според данните в кадастралния регистър той не е собственик или носител на ограничени вещни права върху имота, за който е издадено РС. Въпросът дали “ЕНЕРГО-ПРО Межи” АД има качеството на заинтересованото лице по смисъла на чл.149 и чл.131 от ЗУТ е такъв по същество на спора, а не по неговата допустимост. Дружеството е участник в административното производство по чл.216, ал.6 от ЗУТ, което е образувано по негова жалба, и като адресат на оспорената заповед, резултатът по която е неблагоприятен за него, има правен интерес да я оспорва, поради което жалбата му до съда е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Административното производство пред РДНСК – СИР е образувано по жалба на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД против разрешение за строеж № 203/22.12.2014г., издадено от главния архитект на община Балчик за “Нов БКТП “Плая” 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21, 84 кв.м.”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик, област Добрич, с титуляр “Албена” АД, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към него. В жалбата е посочено, че с оспореното РС е предвидено строителство в ПИ с идентификатор 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик, в който дружеството притежава сграда, съставляваща трафопост 14 “Гергана”, находящ се до ресторант “Гергана” със ЗП от 113 кв.м., съгласно АДС № 1995/26.09.2001г. на Добричкия областен управител. Посочено е, че като лице с ограничени сервитутни права и ограничени вещни права на строеж в имота “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е заинтересовано лице по оспорване на издаденото разрешение за строеж по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Развити са доводи, че дружеството е разпределително предприятие по смисъла на чл.88, ал.1 от ЗЕ, както и оператор на разпределителна мрежа съгласно легалната дефиниция в §1, т.34 “б” от ДР на ЗЕ, който е титуляр на лицензия за разпределение на електрическа енергия, и като собственик на разпределителната мрежа на територията на Североизточна България притежава сервитутни права за заварените енергийни обекти на основание чл.60, ал.2, т.2 от отменения ЗЕЕЕ, които са запазили действието си по силата на §26, ал.1 от ПЗР на сега действащия ЗЕ. Изложени са съображения за незаконосъобразност на разрешението за строеж и инвестиционния проект към него поради нарушения на чл.143, ал.1, т.3 и чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ, изразяващи се в липса на сключен предварителен договор с експлоатационното дружество за присъединяване на строежа към електроразпределителната му мрежа, както и липса на влязла в сила виза за проектиране, като е поискано те да бъдат отменени.

Първоначално началникът на РДНСК – СИР е преценил, че жалбата е недопустима поради нейното просрочие, поради което със заповед № ДК-10-СИР-31/18.06.2015г. е прекратил производството по нея. С определение № 253/28.07.2015г. по адм. дело № 408/2015г. Добричкият административен съд е отменил тази заповед и е върнал делото като преписка за произнасяне по жалбата. С оспорената в настоящото производство заповед № ДК-10-СИР-45/14.08.2015г. началникът на РДНСК – СИР е приел, че жалбата на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е допустима, тъй като дружеството е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ като собственик на ТП 14 “Гергана”, находящ се до ресторант Гергана в имот с пл.№ 114 по кадастрален план на КК “Албена”, ЗП от 113 кв.м., съгласно АДС № 1995/26.09.2001г., но е неоснователна, в резултат на което я е отхвърлил. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че оспореното РС е издадено въз основа на одобрен от главния архитект на община Балчик инвестиционен проект и скица – виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, която е задължителен документ при изграждането на нов трансформаторен пост като строеж на допълващото застрояване съгласно чл.91 от ЗУТ, във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ. Посочил е, че инвестиционният проект включва необходимите части, като по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ е извършена оценка за съответствието му чрез изготвяне на комплексен доклад от лицензирана фирма – консултант. Приел е, че е изпълнено императивното условие на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като възложителят е представил предварителен договор за присъединяване на обект към преносната мрежа с № ПРД-ПТ-20-30/10.11.2014г., сключен с “ЕСО” ЕАД, което притежава лиценз за управление на електроенергийната система № Л-221-17/28.12.2006г., издаден от ДКЕВР. Счел е, че изготвената оценка за съответствието дава гаранция, че проектът съответства на предвижданията на ПУП, правилата и нормите за устройство на територията, че са спазени изискванията към строежите, посочени в нормата на чл.169 от ЗУТ, че е налице взаимна съгласуваност между частите на проекта, както и пълнота и структурно съответствие на инженерни и други необходими изисквания към строежите. Посочил е, че оспореното РС съдържа всички изискуеми реквизити – фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна. Оспорената заповед е съобщена на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД на 19.08.2015г., видно от известие за доставяне на л.205 от делото.

От данните по административната преписка се установява, че възложителят на строежа “Албена” АД се легитимира като собственик на терена в границите на КК “Албена” включително и на поземлен имот с идентификатор 39459.507.406 по КК на с.Кранево, общ.Балчик, КК “Албена” съгласно нот. акт № 41, т.ІІ, дело № 359/1998г. на БРС. В тази насока са и представените по делото скица № 15-447695/15.10.2015г. и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, издадени от СГКК Добрич (л.164-167). По негово заявление с вх.№ 63-22-61/15.10.2014г. е издадена скица – виза за проектиране № 160/03.11.2014г. от главния архитект на община Балчик за изграждане на трафопост в имота. Като правно основание за издаване на визата е посочен чл.140, ал.3 от ЗУТ, във вр. чл.58 и чл.91, ал.1 от ЗУТ. Липсват данни за съобщаване на визата за проектиране на жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи”  АД.

Въз основа на издадената скица – виза за проектиране е изготвен инвестиционен проект в техническа фаза за строеж на “Нов МКТП “Плая” в ПИ 39459.507.406 по КК на КК “Албена, включващ следните части: Архитектурна, Конструкции, Електро, Геодезия и вертикална планировка, Инженерна геология, ПБЗ, ПБ. Отделните части на проекта са изготвени от проектанти с пълна проектантска правоспособност, съгласно представените по делото удостоверения на л.230-234, като всички са взаимно съгласувани, видно от положените подписи и печати на заглавната страница на всяка част.  

Към проекта е приложен предварителен договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа на “ЕСО” ЕАД с № ПРД-ПТ-20-33/10.11.2014г., с който са определени необходимите условия за присъединяване на обект за предоставяне на туристическа услуга, КК “Албена”, намиращ се в община Балчик, област Добрич, с присъединена мощност 13, 0 MW чрез разпределителни уредби 20 кV и 6 броя кабелни електропроводи (КЕ) 20 кV, сред които и КЕ 20 кV “Гергана”, към ЗРУ 20 кV на електрическа подстанция 110/20 кV “Албена”, собственост на енергийното дружество.

За проекта е изготвена оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ. Съставен е комплексен доклад от лицензирана фирма – консултант,  в който е посочено, че изготвеният проект отговаря на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ и е направено предложение за съгласуването и одобряването му от главния архитект на община Балчик.      

На 22.12.2014г. главният архитект на община Балчик е съгласувал и одобрил инвестиционния проект, като едновременно с това е издал в полза на “Албена” АД разрешение за строеж № 203/22.12.2014г. за изграждане на обект “Нов МКТП “Плая” 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване към съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21, 84 кв.м.”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик. В разрешението е посочено, че се издава на основание чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ по повод на заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с вх.№ 63-22-97/18.12.2014г.  и заявление за издаване на разрешение за строеж с вх.№ 63-22-97≠1/19.12.2014г. Липсват данни за съобщаване на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект на жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи”  АД.

В обяснителните записки към част Архитектурна и Електро на проекта е посочено, че съгласно заданието за проектиране е предвидено изграждането на нов двоен трафопост с кабелно захранване СрН 20 кV, състоящ се от 4 бр. кабелни линии, две килии “Охрана трафо” и две трафокилии, оразмерени за трансформатор 1000 кVA. Предвидено е електрозахранването на трафопоста на страна СрН да се осъществи чрез разкъсване на съществуващи кабели СрН  20 кV, захранващи до момента съществуващ ТП “Гергана”. За целта кабелите следва да се разкъсат и муфират с нови кабелни муфи СрН, като от новите кабелни муфи следва да се изтеглят нови кабели СрН 20 кV до кабелните входове СрН на новия трафопост. По отношение на кабелното захранване НН 0,4 кV е предвидено всички консуматори, захранвани до момента от съществуващ ТП “Гергана”, да бъдат присъединени към нов БКТП “Плая”. За целта следва се демонтират всички изходящи кабелни линии НН от ТП “Гергана”, а съществуващите кабели следва се разкъсат и муфират пред трафопоста. От новите кабелни муфи следва да се изтеглят нови кабели НН с подходящо сечение до нов МКТП, а съществуващите кабели НН с хартиено-импрегнирана изолация следва да се удължат чрез нови преходни кабелни муфи. В обяснителна записка към част Електро е посочено, че при полагане на новите кабелни линии СрН и НН следва да се направят просеки за установяване на точното местоположение на съществуващите съоръжения, като пресичанията на новата кабелна линия със съществуващите съоръжения следва да се изкопаят на ръка.   

От графичните и текстови документи на инвестиционния проект е видно, че имотът, в който е разрешено строителството, е урбанизирана територия, с начин на трайно ползване “За курортен хотел, почивен дом” по действащата КК на с.Кранево, община Балчик, КК “Албена”, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на ИД на АГКК. В този имот се намира ТП 14 “Гергана” със ЗП от 117 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 39459.507.406.19 по КК на с.Кранево, община Балчик, КК “Албена” с предназначение сграда за енергопроизводство, съгласно скица № 15-447695/15.10.2015г., издадена от СГКК – Добрич (л.164). С техническия проект е предвидено новият строеж да бъде реализиран в близост до съществуващия трафопост, съгласно ситуационната скица към част Архитектура.

Липсва спор между страните, че ТП 14 “Гергана” съществува повече от 40 години, като изграждането му датира от периода 1968-1969г. Не е спорно и това, че трафопостът, както и свързаните с него подземни кабели СрН и НН понастоящем се поддържат и обслужват от жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. В тази насока са и констатациите на вещите лица по комбинираната съдебно – техническа експертиза, съгласно които консумираната електрическа енергия от “Албена” АД се измерва с електромери (СТИ) на жалбоподателя, разположени в ПС “Албена”. 

Видно от данните по делото, жалбоподателят “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е титуляр на лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР, за дейността “разпределение на електрическа енергия” на територията на девет области, в т.ч. и област Добрич, на която е разположен и КК “Албена”, за срок от 35 години. “ЕСО” ЕАД пък е лицензиант за дейността “пренос на електрическа енергия” и дейността “координатор на специална балансираща група” на цялата територия на страната за срок от 35 години, съгласно лицензия № Л-419-04/18.12.2013г., издадена от ДКЕВР. Преносното дружеството е собственик на електрическа подстанция “Албена”, към която е предвидено да се присъедини новият строеж, видно от АЧДС № 1511/27.04.2001г. на Добричкия областен управител.

С решение № 204/29.10.2009г., постановено по гр.д. № 1/2008г. по описа на РС – Балчик, е признато за установено по отношение на заинтересованото лице “Албена” АД, че “Е.ОН. България Мрежи” АД (сега “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД ) е собственик на десет броя трафопоста на територията на КК “Албена”, сред които и гореописания ТП 14 “Гергана”. Със същото решение “Албена” АД е осъдено да предаде владението на имотите на енергийното дружество, като издадените в негова полза нотариални актове за собственост за отменени.  Решаващият извод на съда, че жалбоподателят в настоящото производство е собственик на трафопостовете е изведен от нормативната уредба, като е прието, че те са били част от държавната електроразпределителна система съгласно отменените закони за електростопанството от 1948г. и 1975г., като с оглед на предназначението им са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електростопански предприятия. С отменения ЗЕЕЕ от 1999г. са създадени предпоставки държавната собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на енергийните предприятия, чийто правоприемник е “Е.ОН. България Мрежи” АД ( сега “ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД). 

Видно от съдържанието на приложената по делото искова молба на л.350-373, решението на БРС е потвърдено с решение № 269/03.06.2010г. по гр.д.№ 2/2010г. по описа на ДОС, недопуснато до касационен контрол с определение № 1268/30.12.2010г. по гр.д.№ 1455/2010г. по описа на ВКС. Същото е влязло в сила на 30.12.2010г., видно от отметката за това на л.321, като по делото липсват данни за отмяната му по извънредните способи за контрол.

При положение, че е налице влязло в сила съдебно решение по иск по чл.108 от ЗС, което е задължително за съда и страните по него, настоящият състав на съда счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства относно собствеността на трафопоста, в т.ч. АДС № 1995/ 26.09.2001г., както и назначените в тази връзка съдебни експертизи.

Видно от приетите по делото договор за преобразуване на търговски дружества от 20.08.2006г., решение № 9645/29.12.2006г. на ВОС по ф.д. № 1658/2000г., решение № 3337/29.12.2006г. на ВТОС по ф.д.№ 823/2000г., решение № 9681/29.12.2006г. на ВОС по ф.д. № 1658/2000г., заповед № ДВ-128-А/ 24.04.2000г. на председателя на ДАЕЕР, заповед № ДВ-164/26.04.2000г. на председателя на ДАЕЕР, спогодба от 15.12.2004г., сключена между “НЕК” ЕАД и тогавашните 7 броя електроразпределителните дружества, жалбоподателят “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е правоприемник на “Електроразпределение – Варна” АД, което пък е правоприемник на “НЕК” ЕАД. В резултат на извършено преобразуване имуществото на “Електроразпределение – Варна” АД, свързано с разпределението на електрическа енергия, преминава в собственост на “Електроразпределение - Горна Оряховица” АД, което е преименувано на “Е.ОН. България Мрежи” АД, а по-късно (през 2012г.) на “ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД. В предмета на дейност на дружеството се включва експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа (ЕРМ), представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на бившата лицензионна територия на  “Електроразпределение – Варна” АД. Всъщност тези обстоятелства не се оспорват и от заинтересованото лице “Албена” АД, което многократно в писмените си молби, становища и бележки по делото заявява, че “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е правоприемник на “Електроразпределение – Варна” АД, респективно на “НЕК” АД, като единственото му възражение е, че придобитото от жалбоподателя имущество в резултат на преобразуването на тези дружества не включва електропроводите на територията на КК “Албена”. Съгласно разпоредбите на чл.3 от договора за преобразуване от 02.08.2006г. “Електроразпределение – Горна Оряховица” АД придобива собствеността върху всички линейни и площадкови енергийни обекти и прилежащите им мрежи и съоръжения (включително електропроводи и електрически уредби), както и всички възникнали или учредени сервитути за тези обекти на територията, за която “Електроразпределение – Варна” АД притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия № Л-139-07/13.08.2004г., в т.ч. и област Добрич, и които съставляват елементи и/или обслужват електроразпределителната мрежа на тази територия, и чрез които “Електроразпределение – Варна” АД осъществява дейността “разпределение на електрическа енергия” (впоследствие лицензията за разпределение на електрическа енергия на “Електроразпределение-Варна” АД е прекратена и на нейно място е издадена нова в полза на “Е.ОН.България Мрежи” АД (с предишно наименование “Електроразпределение-Горна Оряховица” АД) с решение на ДКЕВР по чл.52, ал.2 от ЗЕ). С оглед на дадените в договора характеристики и предназначение на преминаващите обекти, следва да се приеме, че всички довеждащи и извеждащи електроповодни линии СрН и НН на ТП 14 “Гергана”, разположени в ПИ 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, като елементи от електроразпределителната мрежа, посредством която “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД осъществява дейността “разпределение на електрическа енергия”, са прехвърлени в активите на дружеството и са част от неговото имущество, като кабелните линии средно напрежение са заприходени в баланса му съгласно представеното по делото извлечение от инвентарни книги на дружеството. Действително заинтересованото лице “Албена” АД е оспорило верността на извлечението, но това не подлежи на разглеждане в настоящото производство, защото е предмет на вещноправен спор между страните, който следва да се разреши по общия исков път, поради което удостоверените с документа факти и обстоятелства следва да бъдат зачетени от съда.

В съответствие с горепосочените доказателства е и приложената по делото лицензия на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, в специалните условия на която е посочено, че лицензиантът извършва дейността по разпределение на електрическа енергия чрез мрежата, разположена на територията на лицензията, като елементите на мрежата са негова собственост или лицензиантът има вещно право на ползване върху тях, а когато не са негова собственост, същият ги изкупува при условията и сроковете, посочени в ЗЕ. Видно от приложение № 2 към лицензията “Списък и описание на елементите на електроразпределителната мрежа, чрез която се осъществява лицензионната дейност”, в имуществото на енергийното дружество се включват всички въздушни и кабелни линии ниско, средно и високо напрежение на територията, на която осъществява лицензионната си дейност, сред които кабелни линии СрН 20 кV, тип САХЕкТ, със сечение 3х1х95 мм², както и кабелни линии НН, тип СВТ, сечение 3х185+95мм²; 3х185+70мм²; 3х120+70мм², каквито са и съществуващите кабелни линии СрН и НН на ТП 14 “Гергана”, разположени в ПИ 39459.507.406 по КК на КК “Албена”.      

По отношение на кабелните линии СрН 20 кV, захранващи ТП 14 “Гергана” и попадащи в ПИ 39459.507.406, заинтересованото лице “Албена” АД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по писмени доказателства № 82, т.V, рег. № 3534, дело № 704/16.10.2014г. на нотариус № 109 от регистъра на НК (л.99-103).

Следователно налице са конкуриращи се права на собственост върху кабелните линии СрН, като между страните е налице и висящ съдебен спор за собствеността върху тях съгласно удостоверение с изх.№ 3866/03.11.2015г. от ОС – Добрич и приложените по делото искова молба на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” и отговор по искова молба на “Албена” АД. С оглед на гореизложените съображения, че административният съд не може да се произнася по спор за материално право, настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда всички други приети по делото експертни заключения и писмени доказателства относно собствеността на кабелните линии, нито да се произнася относно истинността на тези от тях, които са били оспорени по реда на чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

 Видно от изготвените по делото единични съдебно технически експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, независимо от оспорването на заинтересованото лице “Албена” АД, в СГКК - Добрич няма представена цялостна специализирана кадастрална карта на подземните проводи и съоръжения на КК “Албена”. Вярно е, че през 2015г. жалбоподателят и заинтересованото лице “Албена” АД са внесли в СГКК – Добрич проекти за попълване на специализирана карта, но те, първо, са частични, защото засягат само подземните ел. кабели СрН 20 кV от подстанция Албена до КК “Албена” и, второ, са изготвени след датата на издаване на оспореното РС. Вярно е и това, че през 2000г. е изготвен и приет кадастрален план на подземни проводи и съоръжения на КК “Албена” с възложител “Албена” АД, актуализиран през 2000г. и 2001г., (в тази част заключението на вещото лице по втората единична СТЕ е неточно и некоректно, поради което съдът не го възприема), но той е изработен преди кадастралния план на комплекса от 2002г., респективно кадастралната карта на с.Кранево от 2003г. и то върху кадастрален план, за който няма данни да е одобрен. По сега действащата кадастрална карта са нанесени само съществуващите трафопостове на територията на КК “Албена” включително и ТП 14 “Гергана”. Кабелните ел. линии и сервитутите им и в частност довеждащите и извеждащите кабели на ТП 14 “Гергана” не са нанесени на КК на КК “Албена”, тъй като не са обект на КК.

Съгласно т.3-7 от заключението по изслушаната по делото комбинирана съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена в тази й част, съществуващият ТП 14 “Гергана” е част от ел.мрежата СрН 20 кV на КК “Албена”, който от страна СрН 20 кV се захранва двустранно чрез подземни кабелни линии от извод “Гергана” и извод “Славянски кът”. Тези изводи са присъединени към страна СрН 20 кV на трансформатор ВН 110 кV/СрН 20 кV в ПС “Албена”, като електрическата енергия, консумирана от обектите, захранвани от ТП 14” Гергана”, е част от електрическата енергия, измерена алтернативно от електромерите на двата извода. С представения технически проект е предвидено обект “Нов МТКП “Плая” да замести функционално стар ТП 14 “Гергана” в схемата на изводи “Гергана” и “Славянски кът” без промяна на мястото на търговско измерване на електрическата енергия. Предвидено е от страна СрН 20 кV новият трафопост да бъде захранен двустранно по същия начин както стария трафопост от извод “Гергана” и извод “Славянски кът”, като за целта се разкъсат и муфират съществуващите кабели СрН 20 кV, захранващи до момента ТП 14 “Гергана”, и се присъединят към нов МКТП “Плая”. От заключението на вещите лица е видно, че няма данни за местоположението и границите на сервитутните зони на ТП 14 “Гергана” и свързаните с него кабелни линии както в градоустройствения план от 1972г., така и в кадастралната карта на КК “Албена”, но според Приложение № 1 към чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти (НСЕО) сервитутните ивици около външните стени на сградата на ТП, от страните с врати на трафокилии, следва да бъдат с минимална ширина от 4,5 м. След оглед и измерване на място вещите лица са установили, че строежът на новия трафопост е реализиран, като на терен разстоянието от стена до стена между стария и новия трафопост възлиза на 7, 40 м, което отговаря на изискванията по чл.7, ал.1, т.1 на НСЕО. При изслушването им в съдебно заседание те са посочили, че строежът е реализиран в съответствие с проектната документация, като са спазени сервититутните отстояния между обекта, предмет на РС, и съществуващия трафопост. По отношение на сервитутните зони и границите на кабелните линии СрН 20 кV в експертизата е посочено, че съгласно Приложение № 1 към чл.7, ал.1, т.1 от горепосочената наредба около кабелни трасета, при свободно положени електрически кабели СрН, при трасе през урбанизирани територии, се определят сервитутни ивици с минимална широчина по оста на трасето 1,5 м от едната страна и 0,6 м от другата страна – към сгради. Според ситуационния чертеж на новия трафопост съществуващият кабел СрН 20 кV към стар ТП 14 “Гергана” е разположен в изкоп, без метрично обозначаване на разположението му, но видимо от срещуположната страна на нов МКТП “Плая”, на алейната асфалтова настилка, т.е. на разстояние значително по-голямо от изискуемите 0,6 м към сгради или в случая - към нов МКТП “Плая”. В резултат на това е направено заключение, че нормативно изискуемата сервитутна ивица по оста на кабелните линии СрН 20 кV е осигурена и не се нарушава от нов МКТП “Плая”. Следва да се подчертае, че вещите лица са отговорили само на въпроса дали новият трафопост попада в сервитутните зони на стария трафопост и на съществуващите кабелни линии СрН, но не и дали новите кабелни линии СрН и НН като съставна част от разрешеното строителство навлизат в сервитутните ивици на съществуващите енергийни обекти. Това изрично е посочено и в констативната част на заключението, където на стр.10 е отбелязано, че експертизата разглежда сервитутните зони около стар ТП № 14 “Гергана”, респективно около кабелните линии СрН 20 kV само във връзка със строежа на нов МКТП “Плая”. Освен това вещите лица не са проверили дали са спазени сервитутните отстояния спрямо съществуващите кабелни линии НН, нито са се запознали с цялата проектна документация на строежа, за да преценят на какво отстояние е предвидено да се изпълни разрешеното строителство спрямо съществуващото кабелно трасе. Ето защо, заключението на вещите лица следва да бъде ценено само по отношение на това, че новият трафопост не нарушава сервитутната зона на съществуващия трафопост, както и на съществуващите кабелни линии СрН, но не и по отношение на това, че цялото строителство е в съответствие с нормативните изисквания за сервитутите на енергийните обекти.                              

Съгласно заключението по изслушаната повторна тройна съдебно – техническа експертиза с участието на три вещи лица архитекти, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, за имота, за който се отнася оспореното разрешение за строеж, няма подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), изработен и одобрен по реда и условията на ЗУТ. За територията на КК “Албена” е наличен идеен застроителен план на КК “Албена” от 1967г., който е изменен със заповед № 2348/18.12.1972г. на министъра на архитектурата и благоустройството, с която е одобрено разширение на градоустройствения план в граници, показани на плана в червена пунктирана линия, съгласно приложение 2 към СТЕ. По този план в имота, в който попада новият трафопост, е предвидено комплексно застрояване с множество обществени сгради с различна етажност и предназначение – хотели, ресторанти, базари. Хотелите и обществените сгради са обозначени с различен цвят и с различен нюанс в зависимост от това дали са построени или са в процес на проектиране или строеж. С виолетовокафяв цвят са означени трафопостовете, като старият ТП 14 “Гергана” не е нанесен на плана, видно от приложение 4 към експертизата. Новият трафопост не е предвиден по идейно-застроителния план на комплекса, като в непосредствена близост до ресторанта не са предвидени сгради с форма или размери, близки до неговите. От заключението на вещите лица е видно, че визата за проектиране е издадена върху скица от кадастралната карта на комплекса и не е комбинирана с извадка от действащ ПУП. В проекта има приложена кадастрална скица, с нанесена ситуация в М 1:500, съставляваща приложение 6 към експертизата, като в нея новият МКТП е разположен на север от съществуващия ТП 14 “Гергана”. Разстоянието между двата трафопоста не е котирано, като след извършено измерване по скицата вещите лица са констатирали, че то е около 8м.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма, при надлежно упражнено право на жалба от лице с правен интерес да обжалва процесното РС и в законоустановения 14-дневен срок съгласно определение № 253/28.07.2015г. на АС – Добрич по адм. дело № 408/2015г.

            Разпоредбата на чл.149, ал.3 от ЗУТ гласи, че разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ заинтересувани лица да оспорват разрешението за строеж в случаите на нов строеж, какъвто е настоящият случай, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

            От доказателствата по делото е видно, че със сила на пресъдено нещо, формирана по гр.д. № 1/2008г. по описа на БРС, е признато правото на собственост на жалбоподателя върху стар трафопост 14 “Гергана”, който попада в имота, за който се отнася разрешението за строеж. “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е експлоатационно дружество и лицензиант за дейността разпределение на електрическа енергия на територията на област Добрич, поради което е собственик и на довеждащите и извеждащите подземни кабелни линии СрН и НН на трафопоста, които преминават през горепосочения ПИ, като част от електроразпределителната мрежа, посредством която осъществява лицензионната си дейност. Дружеството е преобразувано с имущество на “Електроразпределение - Варна” АД, представляващо съвкупност от права и задължения, свързани с дейността “разпределение на електрическа енергия”, като осъществява експлоатацията, поддръжката и ремонта на електроразпределителната мрежа в границите на к.к. “Албена”. По силата на издадената му лицензия “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е единственото електроразпределително предприятие, което има право да извършва дейността “разпределение на електрическа енергия” на територията, посочена в лицензията, като съществуващите кабелни линии СрН са включени в активите на дружеството и са съставна част от неговото имущество. Действително заинтересованото лице “Албена” също се легитимира като собственик на кабелните линии СрН на територията на КК “Албена” по силата на констативен нотариален акт № 82/2014г., но спорът за материално право между страните не може да бъде решен в настоящото съдебно административно производство. Наличието или не на материалноправните предпоставки за принадлежността на правото на собственост подлежат на установяване по друг процесуален ред и с други процесуални способи, поради което всички възражения и обстоятелства във връзка с това кой е действителният собственик на съществуващите кабели СрН не могат да бъдат преценявани от административния съд. Освен това заинтересованото лице “Албена” АД разполага с конкуриращ титул за собственост само по отношение на кабелните линии СрН, но не и по отношение на кабелните линии НН, които също се намират в имота, за който е издадено строителното разрешение, а по отношение на собствеността върху стария трафопост е обвързано от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, която го задължава да се съобразява с установеното от съда правно положение и да не го оспорва. Затова, дори и да се приеме, че са налице противопоставими права на собственост на заинтересованото лице, то те се разпростират само върху кабелните линии СрН, но не и върху трафопоста и кабелните линии НН, чийто изключителен собственик е “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД въз основа на надлежно представени писмени доказателства. Без правно значение е, че в кадастралния регистър няма вписани ограничени вещни права върху поземления имот в полза на жалбоподателя, защото вписването в кадастралния регистър няма конститутивно действие – с него не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните лица, а има само декларативно действие по отношение на трети лица. Невписването на електроразпределителното дружество в кадастралните регистри не го лишава от правото му на собственост върху съществуващите енергийни обекти, нито от възможността да го защити в случаите, когато то е засегнато или нарушено.

Освен като собственик на съществуващите в имота енергийни обекти, “ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД се легитимира и като притежател на ограничени вещни права (сервитути) за тези обекти по смисъла на чл.64 от ЗЕ. С разпоредбата на чл.60, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗЕЕЕ отм., в сила от 19.07.1999г., се създават сервитутни права по отношение на заварените от закона енергийни обекти. Тези права възникват по силата на закона и представляват сервитутна зона по смисъла на §1, т.51 от ДР на ЗЕЕЕ отм. Безспорно процесният трафопост и прилежащите му кабелни линии имат характеристиките на енергийни обекти по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗЕЕЕ отм. Те са съществуващи към 1999г., поради което сервитутното право върху зоните около тях е възникнало в полза на праводателите на жалбоподателя по силата на ЗЕЕЕ отм. Действащият ЗЕ запазва действието на сервитутите, възникнали по отменения ЗЕЕЕ в полза на енергийните предприятия /срв. §26, ал.1 от ПЗР, ДВ бр.107/2003г./. Няма съмнение, че “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ с оглед на предмета му на дейност, както и че процесният трафопост и кабелните линии средно и ниско напрежение са енергийни обекти по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, поради което възникналите сервитутни права за тези обекти са се запазили по силата на закона и са преминали в собственост на жалбоподателя след преобразуването на електроразпределителните предприятия – Варна и Горна Оряховица. Следователно жалбоподателят като собственик на енергийни обекти и носител на сервитутни права за тези обекти в имота, в който е разрешено строителството, се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от  ЗУТ, имащо право да оспори разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект към него, независимо от това дали е вписан в кадастралния регистър, поради което подадената от него жалба е процесуално допустима и правилно Началникът на РДНСК – СИР я е разгледал по същество. Неправилно обаче административният орган я е отхвърлил, като мотивите му за това са постановени в нарушение на административно производствените правила и материалния закон.

            Няма спор, че предвиденото строителство е по естеството си енергиен обект по смисъла на §1, т.23, във вр. т.41 от ДР на ЗЕ, респективно технически инфраструктурен обект по смисъла на §5, т.31 от ДР на ЗУТ, поради което за проектирането и изграждането му са приложими условията и редът на ЗУТ съгласно чл.64, ал.4 от ЗУТ и чл.1, ал.2, във вр.чл.149 от Наредба № 14/15.06.2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.

            Видно от доказателствата по делото, инвестиционният проект, който е одобрен едновременно с процесното разрешение за строеж, е издаден въз основа на скица – виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ. В тези случаи визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. Като суперфициарен собственик и носител на сервитутни права в имота, за който се отнася визата, жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което същият е следвало да бъде уведомен за издадената виза за проектиране по предвидения за това ред в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. Не е спорно, че процесната виза не е била съобщена на жалбоподателя, поради което за него не е започнал да тече срок за обжалването й. По общо правило обжалваемите актове влизат в сила след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани. При положение, че към момента на издаване на разрешението на строеж и одобряване на инвестиционния проект не е бил изтекъл срокът за обжалване по отношение на жалбоподателя, то визата за проектиране не е била влязла в сила към този момент. Съгласно чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ, в действащата редакция към момента на разрешаване на строителството, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на виза за проектиране в случаите по чл.12, ал.3, чл.41, ал.2, чл.50, 51, 58, 59, чл.133, ал.6 и чл.134, ал.6 (сега в случаите по чл.140, ал.3). От доказателствата по делото е видно, че поземленият имот, в който е разрешено строителството, не е урегулиран с план за регулация, нито е отреден за изграждане на транформаторни постове по действащия идеен застроителен план на КК “Албена”, поради което и на основание чл.58, във вр. чл.41, ал.2 и чл.91, ал.1 от ЗУТ застрояването в него е следвало да бъде допуснато с виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, както е сторил и главният архитект на общината. Неоснователно заинтересованите страни твърдят, че в случая визата за проектиране не е била задължителна, позовавайки се на разпоредбата чл.140, ал.6 от ЗУТ. Тази разпоредба предвижда проектиране и строителство на обекти на техническата инфраструктура при действащ устройствен план по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗУТ, какъвто липсва за територията на КК “Албена”. Следователно визата за проектиране е била част от изискуемите документи при подаване на заявлението по чл.144, ал.1 от ЗУТ и след като не е била влязла в сила към този момент, то тя не е могла да бъде основание за съгласуване и одобряване на оспорения проект. Точно такива са били и възраженията на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД в жалбата му по административен ред, но началникът на РДНСК  - СИР не се е произнесъл по тях с обжалваната заповед. Едва в отговора си по жалбата до съда административният орган е посочил, че визата за проектиране не е от кръга актове, по които може да се произнася, тъй като подлежи на пряк съдебен контрол, и след като липсват данни за оспорването й, то не е налице нарушение на нормата на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ. Действително законът не е предоставил в правомощията на началника на РДНСК да извършва проверка за законосъобразност на визата за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ, но в производството по чл.216, ал.2 от ЗУТ той е длъжен да провери изпълнени ли са условията за разрешаване на строителството, едно от които е и наличието на влязла в сила виза за проектиране. В случая административният орган не е изследвал въобще този въпрос и не е събирал доказателства за това, смесвайки възражението за липса на влязла в сила виза за проектиране с това за нейната незаконосъобразност, каквито доводи не са излагани изобщо в жалбата по административен ред. С процесната виза за проектиране е допуснато ново строителство, което не е предвидено по действащия идеен план за КК “Албена”, поради което главният архитект на община Балчик е бил длъжен да извърши проверка кои са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху терена, за да ги уведоми за издадения акт. Приложените документи към заявлението за издаване на виза за проектиране (скица от СГКК – Добрич и нотариален акт № 18/13.06.2001г.) удостоверяват правото на собственост на възложителя “Албена” АД върху земята и построените върху нея хотели и ресторанти, но не и върху съществуващата в имота сграда за енергопроизводство, в близост до която е допуснато новото строителство. Действително няма данни трафопостът да е бил записан в кадастралните регистри като собственост на жалбоподателя, но това не лишава енергийното дружество от качеството му на заинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ, нито освобождава административния орган от задължението да изясни всички факти от значение за случая и да издири всички заинтересовани лица. Като не е сторил това, той е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуведомяване на собственика на енергийния обект за издадената виза за проектиране. Пропускайки този факт, началникът на РДНСК – СИР не е съобразил, че визата за проектиране не е влязла в сила и неправилно е отхвърлил възражението на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД за неспазване на разпоредбата на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ. Административният орган се е ограничил само с твърдението, че е налице виза за проектиране, без да извърши проверка дали тя действително е влязла в сила, с което на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до нарушение на материалния закон. Ирелевантно е обстоятелството, че в хода на производството по обжалване на разрешението за строеж и инвестиционния проект жалбоподателят е узнал за процесната виза за проектиране, защото това не променя факта, че към момента на разрешаване на строителството тя не е била влязла в сила, тъй като не му е била съобщена по законоустановения ред. Преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт се прави към момента на издаването му, а не въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след това, поради което неправилно началникът на РДНСК – СИР е приел, че са изпълнени изискванията на чл.144, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Наред с това, друго задължително условие за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект е наличието на предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ. Редът и условията за сключване на предварителни договори за присъединяване на клиенти към съответната електрическа мрежа са регламентирани в ЗЕ и Наредба № 6/24.04.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, според общите правила на които предварителният договор за присъединяване се сключва със съответния мрежови оператор, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването и на чиято лицензионна територия ще бъде обектът, който подлежи на присъединяване. Предмет на разрешеното строителство е изграждането на нов трафопост и присъединяването към съществуващи кабелни линии СрН и НН. При положение, че съществуващите кабелни линии СрН и НН, към които ще се извършва присъединяването, са част от електроразпределителната мрежа, която се експлоатира и поддържа от жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД като лицензиран оператор за извършване на разпределение на електрическа енергия на територията на област Добрич, то предварителният договор за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура е следвало да бъде сключен именно с него. Представеният от възложителя “Албена” АД договор с “ЕСО” ЕАД е за присъединяване към електропреносната мрежа на експлоатационното дружество, което е лицензиант за дейността пренос на електрическа енергия, но според договора това присъединяване следва да се осъществи чрез съществуващи шест броя кабелни линии 20 кV, които са елемент от електроразпределителната, а не от преносната мрежа, която е с други технически характеристики и режим на действие. Следователно договорът с електропреносното предприятие не може да замести липсващия договор с електроразпределителното дружество, което единствено оперира със съществуващата електроразпределителна мрежа на територията, за която притежава лицензия, поради което неправилно и незаконосъобразно началникът на РДНСК – СИР е приел, че е спазена разпоредбата на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ. Нещо повече, в мотивите към заповедта си административният орган се е позовал на прекратената лицензия на “ЕСО” ЕАД за управление на електроенергийната система от 2006г., без да съобрази дори, че енергийното дружество притежава нова лицензия за пренос на електрическа енергия от 2013г., което означава, че той не е извършил цялостна и задълбочена проверка за изпълнение на изискванията на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ.

            От друга страна, от строителните книжа е видно, че част от предвиденото строителство следва да се осъществи чрез разкъсване на съществуващи кабели СрН и НН, които следва да се муфират. От новите кабелни муфи следва да се изтеглят нови кабели СрН и НН, като всички консуматори, захранвани до момента от съществуващ ТП 14 “Гергана” следва да бъдат присъединени към новия трафопост “Плая”. Следователно с проекта е предвидено да се измени местоположението и устройството на съществуващите кабелни линии СрН и НН, експлоатирани от жалбоподателя “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, като няма спор, че те са елемент на техническата инфраструктура по смисъла на §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.73 от ЗУТ, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени положението и устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати. Същото положение е залегнало и в чл.64 от Глава ІV “Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура”, Раздел І “Общи изисквания към елементите на техническата инфраструктура” на ЗУТ, който регламентира, че когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи – подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества. В съответствие с тези разпоредби е и нормата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, която гласи, че когато при проучването се установи, че присъединяваният обект и/или съоръженията за присъединяване засягат съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва след сключване на договор и одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните проекти със съответния мрежови оператор, ако засегнатите съоръжения принадлежат към съответната електрическа мрежа. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че възложителят на строежа “Албена” АД е следвало да съгласува инвестиционния проект с “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД преди да го представи за съгласуване и одобряване от главния архитект на община Балчик, което той не е сторил. Несъгласуването на проекта с експлоатационното дружество, чиито мрежи и съоръжения за засегнати, е пречка за разрешаване на проектираното строителство. Законът е категоричен и за момента, в който трябва да е налице това съгласуване – преди разрешаването на строителството, т.е. преди издаване на разрешението за строеж. Като не са съобразили този факт началникът на РДНСК – СИР, а преди него и главният архитект на община Балчик са допуснали съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, водещи до незакосъобразност на издадените строителни книжа и потвърждаващата ги заповед.  

            На следващо място началникът на РДНСК – СИР не е съобразил, че оспореното разрешение за строеж и одобрения с него инвестиционен проект са издадени в нарушение на чл.145, ал.1 от ЗУТ, тъй като противоречат на правилата и нормите за застрояване, регламентирани в чл. 67, ал.2 от ЗУТ, чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ и чл.14, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, с които са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземлените имоти, в които са разположени енергийни обекти, съставляващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Съгласно чл.67, ал.2 от ЗУТ в поземлени имоти, които се намират върху или в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, се предвижда такова застрояване, което да не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, според които в сервитутната зона на съществуващи енергийни обекти не се допуска никакъв вид строителство, както и действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти. Вярно е, че съществуващият трафопост 14 “Гергана” и кабелните линии на трафопоста (довеждащи и извеждащи), както и техните сервитути не са отразени в специализирана кадастрална карта за устройствено планиране по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗКИР, но това не изключва забраната за строителство в сервитутните зони, нито забраната за въздействие и посегателство (пряко или косвено) върху енергийните обекти. Минималните размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия са определени в приложение № 1 към чл.7 от Наредба 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно т.5 от което сервитутните ивици около трансформаторен пост са с минимална ширина 4, 5 м към стени с врати за трафокилии, 2, 5 м към стени с врати за уредба СрН и НН и 1, 5 м към стени без обслужващи врати, а съгласно т.14.1. сервитутните ивици около кабелни линии СрН и НН при трасе през урбанизирани територии са с минимална ширина по оста на трасето – 1,5 м от едната страна и 0,6 от другата страна – към сгради. В процесния случай проектираното строителство предвижда разкъсване на всички кабелни линии СрН и НН на стария трафопост, както и демонтиране на всички изходящи кабелни линии НН от трафопоста, като в част Електро на инвестиционния проект изрично е записано, че следва да се направят просеки за установяване на точното местоположение на съществуващите съоръжения, а пресичанията на новите кабелни линии със съществуващите съоръжения да се изкопаят на ръка. Така предвидените строително монтажни работи неминуемо засягат сервитутните ивици както на трафопоста като площадков енергиен обект, така и на кабелната мрежа като линеен енергиен обект в точките на разкъсване, изтегляне, демонтиране и пресичане на съществуващите кабелни линии с новоизграждащите се кабелни съоръжения. Нещо повече, те засягат целостта и функционалността на самата техническа инфраструктура като съвкупност от сграда и електропроводи, с което влияят неблагоприятно върху възможността за нейната експлоатация и поддръжка противно на изискванията на чл.67, ал.2 от ЗУТ. И това е така, независимо от заключението по комбинираната съдебно - техническа експертиза, защото, както вече бе подчертано, вещите лица са ограничили констатациите си само по отношение на новия трафопост “Плая”, но не и по отношение на новите кабелни линии СрН и НН, които ще бъдат изтеглени от съществуващата кабелна мрежа, а и не са проверили спазването на сервитутните зони за съществуващите кабелните линии НН. Единственото изключение от забраната за строителство в сервитутните зони се съдържа в разпоредбите на чл.14, ал.2, т.1 и т.2 от горепосочената Наредба № 16/09.06.2004г., които допускат извършване на СМР, свързани с полагане и пресичане на електрически кабели, както и извършване на СМР на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи трасето на линеен електроенергиен обект, но в тези случаи е необходимо писмено съгласие от титуляра на сервитутните права, каквото в случая липсва. Следователно не са спазени императивни разпоредби на ЗЕ и наредбите по неговото приложение, което е абсолютно основание за незаконосъобразност на оспорените строителни книжа и неправилно началникът на РДНСК – СИР не го е съобразил при постановяване на заповедта си.   

В производството по чл.216, ал.6 от ЗУТ административният орган е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността на разрешението за строеж и инвестиционния проект като негова неразделна част съгласно чл.148, ал.8 от ЗУТ. Разпоредбите на чл.143-145 от ЗУТ предвиждат, че инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на изискуемите по закон документи и след проверка за съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план, правилата и нормативите за устройство на територията и други специфични изисквания по смисъла на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Именно тази проверка не е извършил началникът на РДНСК – СИР, който само формално е изброил издадените строителни книжа, без да прецени реално спазени ли са материалноправните предпоставки за издаването им, като обсъди всички факти от значение за спорното право и събере всички необходими доказателства за това. След като не е съобразил допуснатите от главния архитект закононарушения, началникът на РДНСК – СИР, не е изпълнил задължението си по чл.216, ал.6 от ЗУТ, което прави обжалваната заповед незаконосъобразна и необоснована. Фактът, че е налице изготвен инвестиционен проект и оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите, не изключва необходимостта от изпълнение на останалите изисквания за разрешаване на строителството. Неправилно началникът на РДНСК - СИР е приел, че изготвената оценка за съответствие на проектната документация по реда на чл.142, ал.4, вр. ал.6 т.2 от ЗУТ е достатъчна гаранция, че проектът съответства на правилата и нормите за устройство на територията, без да осъществи служебен контрол за законосъобразност на оспорените строителни книжа на всички основания, предвидени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Административният орган е следвало да съобрази, че е налице заварена тежест в имота, изразяваща се във възникнали по силата на закон сервитутни права за съществуващите енергийни обекти (площадкови и линейни) в полза на жалбоподателя, както и да извърши проверка дали разрешеното строителство е съобразено с тази тежест и ограниченията, които тя налага. Ограничавайки проверката за законосъобразност само в рамките на направените в жалбата оплаквания, началникът на РДНСК – СИР е пропуснал да установи, че оспорените пред него строителни книжа не отговарят на специфичните изисквания за сервитутите на енергийните обекти, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разрешението за строеж и одобреният с него инвестиционен проект са незаконосъобразни, както е незаконосъобразна и заповедта на началника на РДНСК – СИР. Незачитайки императивните разпоредби на ЗУТ за разрешаване на този вид строителство, административните органи са нарушили закона, което налага отмяна на оспорената заповед на основание чл.172, ал.2 от АПК, без да се обсъждат останалите възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта и потвърдените с нея строителни книжа. Съгласно чл.173, ал.1 от АПК, във вр. чл.216, ал.6 от ЗУТ съдът следва да разреши делото по същество, като отмени и издаденото от главния архитект на общината строително разрешение заедно с одобрения инвестиционен проект към него.

Предвид на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото в размер на 2933, 56 лева съобразно представения списък на разноските по чл.80 от АПК. Възражението на заинтересованата страна “Албена” АД за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД не подлежи на разглеждане, защото не изхожда от насрещната страна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, която дължи заплащане на направените от жалбоподателя разноски. По аргумент на противното от чл.143, ал.3 от АПК, заинтересованата страна няма право на разноски по делото, поради което и такива не й се присъждат.    

            Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл.173, ал.1 от АПК, във вр. чл.219, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ заповед № ДК-10-СИР-45/14.08.2015г. на началника на РДНСК – Североизточен район гр. Варна, с която е отхвърлена жалбата на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “хххх” № 258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано заедно от Р.Ц. и М.Б., срещу разрешение за строеж № 203/22.12.2014г., издадено от главния архитект на община Балчик за “Нов БКТП “Плая” 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21, 84 кв.м.”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик, с титуляр “Албена” АД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разрешение за строеж № 203/22.12.2014г., издадено от главния архитект на община Балчик, заедно с одобрения инвестиционен проект за строеж: “Нов БКТП “Плая” 2х1000/20/0,4 с трансформатор 2х1000/20/0,4 и присъединяване на съществуващи кабелни линии СрН и НН, ЗП 21, 84 кв.м.”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 39459.507.406 по КК на КК “Албена”, община Балчик, с титуляр “Албена” АД.

ОСЪЖДА РДНСК – Североизточен район гр.Варна да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “хххх” № 258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано заедно от Р.Ц. и М.Б., сумата от 2933, 56 лева, сторени разноски по делото.                 

Решението е постановено при участието на заинтересованата страна “Албена” АД със седалище и адрес на управление к.к. “Албена”, с.Оброчище, община Балчик, ЕИК 834025872, представлявано от изпълнителния директор К.В.С..  

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                          Административен съдия :